Децата често не разбират разликата между фантазия и реалност, това е отговорът на психолога Лиза Лонская на въпроса защо те лъжат. Възрастните лъжат, преследвайки някаква цел, изгода, корист, докато при децата такива подбуди отсъстват, смята тя. Родителят трябва да се научи да разграничава съзнателната лъжа на малките от фантазирането. Лъжата изисква определено волево усилие и се проявява в поведението на 6-7-годишните, пише "Списание Осем". Фантазирането е силно при по-малките и в повечето случаи е отговор на реално случило се събитие, предизвикало вълнението на хлапето и излишък на въображение. На първо място децата лъжат, защото смятат, че ще ги накажат, ако кажат истината. Наблюдавате у детето си немърливост или невнимателност? Очаквайте, че то ще намери възможност да ви излъже, за да скрие неприятна за вас истина, казва Лонская. Децата до предучилищна възраст лъжат за да се самоутвърдят. Обяснете им грешката, вместо да измисляте наказание. Такъв начин на реакция няма да закрепи лъжата в опита на хлапето. Според Лонская благополучните деца не лъжат. Те нямат страх от наказание и с лекота споделят с родителите простъпките си. Тийнейджърите пък скривали истината, защото не можели още веднъж да изрекат травмиращия факт, който им се е случил – например скарване със съученик, присмех от връстници, обида на учител. Такива ситуации могат да бъдат „диагностицирани" по внезапното подтискане на детето, умълчаването му, потъването дълбоко в неговия свят и изразена потайност, каквито преди случката детето не е проявявало.
