Генерал Нонка Матова купила къщата в Ивайловград заради легендата, че в темелите й има казан със жълтици, носи мълвата в градчето.
Години наред съмнения гризат сърцата и душите на хората от това полузабравено градче, тъй като става въпрос за къщата на известния разбойник от миналия век Георги Станков, от когото са пропищели много хора. Не че тя не струва 3000 евро. Не че ген. Матова не може да си позволи такива пари, но все пак е странно. Купуваш дом, гледаш как той се руши пред очите ти и не правиш нищо, за да спреш срутването му.
Наследникът, който е продал къщата на политичката, се казва Стефан Хамбаров и отдавна е покойник. Но приживе разказал в кръчмата, че се е съгласил да продаде тази емблематична сграда, която крие много тайни, защото Нонка Матова го уверила, че ще я ремонтира в оригиналния й вид и ще я запази такава, каквато е била. С днешна дата обаче тази къща е само един грозен спомен. От нея са останали едва една купчина изгнили дъски и строителни материали. И понеже този боклучарник е в центъра на чистичкото иначе градче, страшно дразни. А тази година живеещите наблизо хора се оплакаха, че руините са приютили огромни змии поради което мястото става опасно за децата, които си играят наоколо. Човек, който живее наблизо, разказва, че с очите си е видял дупката от формата на средно голям казан в един от темелите на къщата, откъдето най-вероятно са били извадени жълтиците. Впрочем тук отдавна се говори, че Матова броила трите хиляди евро имено защото имала категорични доказателства, че в темела е заровен казанът с жълтиците на разбойника Станков. А в това, че той е имал купища жълтица, няма съмнение. Разбойникът първоначално бил в четата на Митьо Ганев, прочула се с много убийства и грабежи на злато. Самият Станков бил убиецът на шурея на банкера Атанас Буров. Човекът бил клан като прасе и обран до шушка. Другото знаково убийство на разбойника е това на италианския търговец на пашкули Локели. Това престъпление било краят на разбойническата му кариера. След дипломатически скандал с италианците, той избягал в Гърция, където бил убит. Говори се, че, преди да духне в южната ни съседка, зазидал казана с краденото злато в темела на къщата. Дори имало свидетели, които разказвали на децата си, че са виждали самия Станков на луна през нощта да копае в основите откъм вътрешния двор. Явно генерал Матова е имала някаква информация, за да поиска да купи къщата, коментират ивайловградчани. Човек, който познавал много добре Стефан Хамбаров - племенника на разбойника, син на сестра му София, твърди, че самият той пуснал слуха за жълтиците, за да може да продаде имота по-скъпо. Дали обаче генерал Матова се е хванала на тази уловка, или пък наистина е прибрала казан с жълтици, никой никога няма да научи.Едни твърдят, че златото е отнесено от хората на Нонка Матова и те могат да покажат къде точно е лежал казанът, защото следите били запазени дълго време. И като “доказателство” сочат факта, че в един момент тя категорично е престанала да се интересува от къщата. Други са готови да се закълнат, че казанът е намерен и отнесен от гръцки иманяри, които са имали предварителна информация за това къде точно лежи товарът със златото. Къде е истината, днес никой не може да каже и едва ли ще научим някога. Факт е обаче, че къщата на ген. Нонка Матова е рухнала, защото целите й основи са били надупчени като швейцарско сирене.
В това съмнение няма – стари снимки на дома на разбойника говорят за това, че навремето това е била една от най-стабилните сгради в центъра на Ивайловград; че нито природните условия, нито времето са могли да я съборят, ако не е била подкопавана от към основите. Днес руините от прословутата разбойническа къща създават съвсем друг проблем. Купищата отпадъци загрозяват центъра на града, а освен това са опасни и за децата, които играят наоколо. В кметството има подадена молба за изчистването на отпадъците, но задължението за това е не на общината, а на Нонка Матова. Тя пък се оправдавала, че къщата е на дъщеря й, но тя няма време да се занимава с чистене на отпадъци. Преди време пък стана известно, че щерката на ген. Матова хич не й е до купчината отпадъци в Ивайловград. Така че едва ли някоя от двете – майка и дъщеря, ще се втурне в скоро време да чисти останките на срутената къща. Около нея обаче ще продължи да витае само легендата за едно злато, и за едни хора, които може би са го намерили. Или пък – не, кой знае!...


Тодорка НИКОЛОВА,
Ивайловград