Едва ли има ден, в който да не се съобразяваме с шефа. Но 16 октомври е официално обявен за Денят на шефа в САЩ и Канада. През последните години във все повече страни по света на тази дата се обръщат с внимание и благодарност към началника.
Традицията датира от 1958 година, когато една секретарка в застрахователна компания измисля празника. Идеята на американката Патриция Хароски била в Деня на шефа подчинените да благодарят на началника си за това, че е бил честен и добър през годината. През 1962-а празникът е официално утвърден от губернатора на Илинойс Ото Карнер. Традицията за отбелязването на Деня на шефа се разпространява по света със скоростта на светлината.
Днес го празнуват във Великобритания, Австралия, Индия и Южна Африка. На този ден всички трябва да си спомним, че да си ръководител на екип е умение, което притежава не всеки. Това е работа без почивен ден, шефът носи отговорност за всяка наша стъпка или дума. Дори да си мислим друго, трябва да признаем с ръка на сърцето, че от него зависи успеха на екипа. Когато имаме трудности, всеки знае какъв е неговия проблем. Шефът ще не ще знае проблемите на всички. Ако не се разбираме с някой колега, можем да се сближим с друг. Шефът няма подобен избор, той трябва да работи добре с всички свои подчинени. Затова, дори понякога да имаме пререкания с него, не бива да забравяме, че той винаги пази гърба ни.
