Знаете ли, че златната панамска жаба, която живее край големи и шумни водопади, комуникира чрез физически движения, тъй като крякането не се чува достатъчно добре? Хората в Кушкьой, малко турско селце, са също толкова изобретателни, пише сп. "Обекти", позовавайки се на PopSci. Доста преди дори да имат електричество в домовете си, те са изобретили брилянтен и прост начин за комуникация на големи разстояние - със свирене с уста. Те го наричат "езика на птиците" или "куш дили", тъй като а възникнал в село Кушкьай, което на свой ред значи "село на птиците". Езикът се е зародил преди около 400 години като начин за общуване в склоновете на Понтийските планини. Теренът там е особено неравен и дори на малки разстояния придвижването често е проблем. Поради това жителите трябвало да открият алтернатива на викането и я намерили в песните на птиците, кръжещи над планината. Те започнали да подсвиркват с уста срички от турски думи, което се оказало доста по-лесен е ефикасен начин отколкото да се дерат с пълно гърло или да ходят физически до своя събеседник. С подсвиркване се разменят новини, покани за гости или важна информация, а също така се водят дори дълги и комплексни разговори. Оказва се, че по този начин звуците достигат до 1 километър разстояние. Ако събеседникът е още по-далече, хората които се намират наоколо просто предават съобщението докато то достигне до своя получател.
