Над 4 месеца изминаха от началото на бунта в парка Гези. Вярно, междувременно той поутихна, но това не означава, че надеждата за промяна е мъртва. Турците вече са други: сплотява ги един дух, който се роди именно в Гези.
"Всичко си е по старому" - така ще си помисли онзи, който в тези дни включи радиото или телевизията в Турция, за да чуе новините: в Анкара изсичат хиляди дървета, за да се проправи път за нова автомагистрала, а министър-председателят Ердоган иска да разположи навсякъде видеокамери с цел да се предотвратят евентуални нови антиправителствени протести. Дали надеждите за промяна, които преди три-четири месеца се усещаха навсякъде в Турция, не се оказаха напразни?
Турците, които срещаме в един истанбулски парк, енергично клатят глава в знак на несъгласие: "Гези остава тема номер едно. Все още се усеща предишната възбуда. Не, Гези не е отминала работа, тъкмо напротив: чак сега нещата започват истински! Гези продължава!".
Капка по капка
Казано другояче: налице е една нова обществена чувствителност, която обнадеждава мнозина турци. Промяната рядко се долавя в централните вечерни новини, но тя все пак е навсякъде - вижда се например в кърваво-червените улични стълби. Миналия месец един истанбулски пенсионер ги беше боядисал в цветовете на дъгата, защото вечното сиво го дразнело. На следващия ден местните власти възстановиха набързо оргиналния цвят на обекта, но оттогава насам тайното нощно боядисване на стълбите се е превърнало в един вид всенароден спорт. Хубава игра на криеница с властта, но дали подобни акции са достатъчни, за да се осуети предричаният феноменален успех на Ердоган на местните избори след половин година? От някогашната мечта на демонстрантите в Гези, а именно - раждането на нова партия, няма и помен.
"Наивно беше да се вярва, че от днес за утре хората ще се променят изцяло, но те все пак осъзнаха какъв потенциал се крие в тях", казва истанбулската политоложка Ирем Инджеоглу. И признава, че самата тя никога не е вярвала, че ще се стигне до създаването на партия около протестиращите от Гези, защото групите там са прекалено разнородни. Обединява ги единствено общият им враг - премиерът Ердоган.
"Твоят проблем е и мой проблем"
И все пак: за да се промени нещо в обществото, е нужно да се направят множество малки крачки в желаната посока. Това е пътят, по който възниква истинската демокрация. А примери за подобни малки крачки вече има колкото щеш: цели 80 хиляди души присъстваха на тазгодишния парад на хомо- и транссексуалните в Истанбул, като повечето от тези хора бяха там с една-единствена цел: да изразят солидарността си. А това е нещо ново за страната край Босфора. Същото важи и за протестите след убийството на един кюрдски демонстрант. Ако това убийство се беше случило преди година, да речем, протести щеше да има само в кюрдските области. Сега обаче те се състояха навсякъде.
Така че, Гези не е отминал. "Точно това е духът на Гези - когато хората започнат да си казват "твоят проблем е и мой", и започнат взаимно да се подкрепят", казва политоложката Инджеоглу. И добавя: "Това може и да не води пряко до създаването на нова политическа сила, но в дългосрочен план стимулира демократизацията на обществото ни".
