Всяка фирма, която изпитва временни финансови затруднения и чиито банкови сметки са запорирани от НАП, може да поиска от приходната администрация да й бъде разрешено да плаща дълговете си на части с издаването на разрешение за неотложно плащане. Процедурата включва отправяне на писмено искане до публичния изпълнител, който може да определи процент от постъпленията по банковите сметки на длъжника да се удържат за плащането на задължения към бюджета, а част от средствата да продължат да се използват за неотложни плащания по договори, свързани с основната им дейност, като например плащания към доставчици, за заплати на персонала и др. подобни. Задължителни условия за разрешаване на неотложно плащане са сумите да са дължими по договори, свързани с основната дейност на длъжника и възможността забавянето или неплащането на тези суми да доведе до тежки стопански последици за длъжника. Най-често държавата в лицето на НАП задържа между 20 и 30% от всички постъпления по банковата сметка на фирмата, получила разрешение за неотложно плащане, допълват още от приходната агенция. Възможно е да се договори и месечна сума, която да се отчислява от банковата сметка на длъжника.
За да получи възможност да плаща на части, длъжникът трябва да представи и банкови извлечения за доказване на паричните потоци; прогноза за очакваните приходи и разходи за периода, за който се иска разрешението, както и обезпечение на целия си дълг, заедно с изтеклите лихви. Най-често за дообезпечение на публичното вземане служат превозни средства, машини, оборудване, недвижими имоти.
Обикновено разрешенията за неотложни плащания се издават за период от един до 3 месеца, но няма пречка да бъдат продължени, ако длъжникът спазва договорените условия. Процедурата по издаване на разрешение обикновено трае не повече от 7 дни.
За последните 6 месеца от разрешения за неотложни плащания са се възползвали над 6000 фирми, за чиито дългове за близо 450 млн. лв. са постигнати споразумения за плащането им на части.
„Този вид разсрочване е от полза и за държавата, и за фирмите. НАП няма интерес да продаде имуществото на длъжника, защото фалитът ще доведе до това да няма кой да плаща данъци догодина. По-добре е да се намери начин дългът да се внася, макар и на части ”, каза изпълнителния директор на НАП Бойко Атанасов във връзка с използвания подход.
