Историята се носи от уста на уста и от стена на стена във Facebook
Разказът за добрия самарянин, анонимен на този етап, набра скорост и се разпространи светкавично из социалните мрежи. Динко Говедаров от Смолян описва как непознат е помогнал на възрастно семейство да си плати престоя в болница.
Говедаров пристигнал в Пловдив за изписването на дядото, ползвали го за шофьор. Оказало се обаче, че трябва да се плати някаква такса, а възрастните хора нямали пари. И Динко нямал в себе си. Тогава при тях дошъл абсолютно непознат мъж, който чул случайно за проблема на бабата и дядото. Извадил пари и помогнал. Оказало се, че е жител на асеновградския квартал Долни Воден. В разказа не се споменава името на човека.
Ето и разказа:
„Ехееееее, слава богу има и добри хора на този свят !Ето какво ми се случи днес:Ходих на Пловдив с едно семейство възрастни хора. Аз им бях шофьор. Като си го изписват дядото, трябва да се плати не много голяма сума за престой, но непосилна за тях. Аз естествено също нямам пари и отивам с бабката да търся някакъв вариант за да си вземем дядото и да се договорим с някой от администрацията да изпратим парите от Смолян с куриер и те да ни изпратят документите обратно. В тази болница обаче не е като в нашата да можеш да отидеш в едикойси кабинет или пред кабинета и да чакаш да дойде съответния административен шеф или лекар. Там вратите са с кодове и не можеш да припариш. Обяснявахме се на 2-3 мед. сестри да извикат някой който може да разреши нашия проблем и те накрая казаха,че ще викнат старшата сестра. Обаче тя била на някой друг етаж и...
През цялото време в коридора (коридорът пък е 2 на 3 метра) седеше на стол един човек на видима възраст около 60 години. Изведнъж човекът стана и каза:
- Бих искал да ви помогна.
И изкара пари и даде за да се плати таксата.Ние гледахме няколко секунди втрещено. Напълно непознат човек изкара пари и плати за напълно непознат. Естествено взехме му адреса и телефона на човека, който се оказа, че е от кв. Долни Воден на Асеновград, за да си му върнем парите, но останахме очаровани от добрината. Добрината за която вече четем само по книгите. Добрината, която я има в чиста форма само в малките селца, забутани в дълбоката провинция. Добрината, която стопля сърцето ти.
Пътувам аз обратно към Смолян и си мисля, че все още има надежда ...“
