Осъзнаването, че повече не обичаме някого не идва като гръм от ясно небе. То е предшествано от конфликти, проблеми и душевни терзания. И това не е лесно, а още по-трудно е да решим какво да правим: да реанимираме чувствата, да продължим да живеем с вече станалия ни близък човек или да започнем личния си живот отново.

За повечето от нас няма отговор на въпроса как се живее без любов в една връзка и дали изобщо си заслужава. Преди всичко ни пречат страховете. Страхуваме се от самотата, от промяната, боим се да не нараним партньора си. Но едновременно с това страстно желаем да бъдем щастливи, а живеейки с някого, когото не обичаме е трудно. В такава ситуация трябва внимателно да се преценят всички „за“ и „против“, като се концентрираме не върху битовите фактори,  а на това без което те губят смисъла си – нашите чувства. Ето как психологът Татяна Гавриляк развива основните въпроси по тази тема в lady.mail.ru.

Преди всичко е важно да разбере дали наистина има охлаждане на чувствата към партньора или своето отражение дават неразрешените въпроси и неразбирането. Възможно е път към решаването на проблема да се окаже един откровен разговор с партньора. Това ще помогне да се разбере кои чувства са си отишли и кои са останали, както и дали може да се предприемат съвместни усилия. Трябва да се различават натрупаните обиди и неудовлетвореността от липсата на любов. Понякога такива проблеми покриват всичко приятно, което съществува и ни се струва, че вече не обичаме другия. Да престанеш да обичаш изведнъж е невъзможно, винаги нещо друго предшества това. Поговорете с мъжа си, когато чувствате, че емоциите вече не са тези и когато нещо ви тревожи.

Виновна ли съм?
Преставайки да обичаме много от нас започват да изпитват чувство за вина. Струва ни се, че незаслужено причиняваме болка на близкия ни човек, лъжем го, създаваме илюзия за отношения там, където ги няма. Това самоизтезание обаче предполага проблеми в бъдеще. Трябва да се избавим от чувството за вина в такава ситуация, тъй като то няма да ви даде покой и при една нова връзка. Връщайки се към отминалата история, вината ще ви кара да проектирате миналите си връзки върху новите. А така е трудно да се наслаждавате изцяло на момента, който изживяваш.

Да си тръгнеш
Трудно е да се вземе решение за раздяла, ако чувствата ви охладняват без видима конкретна причина (станало ви е скучно, не сте си паснали като характери, потънали сте в рутината на бита). Трябва да се помни, че има редица фактори, които не би трябвало да ви задържат до партньора ви и поставя въпроса за това как се живее без любов. Опитите да обясните съмненията си със съществуването на децата, материалното удобство и желанието да не се водите разведена, по-скоро говорят за това, че нямате достатъчно увереност, че щ есе справите със ситуацията , а не за това, че така ще  е по-добре за всички. Вкопчвайки се в децата ние не забелязваме зависимостта си от партньора и дисфункционалните отношения. На децата им е добре, когато родителите са щастливи, независимо от това дали са заедно или не.

Зависимостта често пречи да се откажем от излишните отношения. Ако са ви познати фразите: „Така ми било писано и „Той не може без мен“, тогава вие добре разбирате за какво става въпрос. Съзависимите хора просто са погълнати от идеята за спасяването на ближния, макар в действителност да ги ръководи убеждението, че без любов не може да се живее щастливо. Те се отказват от себе си, от интересите и желанията си, за да се грижат за другия. Вниманието им е концентрирано извън тях и винаги е насочено към този до тях. В отношения, в които единият е зависим, а другият – съзависим, няма любов – там има желание да запълниш душевната си пустота за сметка на партньора. Съзависимите хора се страхуват от самотата, боят се, че не са необходими никому. В такова семейство състоянието на партньорите  с времето само се влошава.

Страхът от самотата
Повечето жени се държат за партньора си заради страха от самотата. Страхът да останеш сама е сериозен психологически проблеми. Зад него стоят отношенията, основани на сливане, когато единият се чувства част от другия, границите се сливат и хората стават едно цяло.
Прекъсвайки едни продължителни отношения ние на практика се отказваме от нещо. Въпросът не е само във физическата любов, в двойката ние реализираме и  получаваме много други неща: общуване, потребност да се грижим и приемаме грижа, стабилност и надеждност.  За да разберем до колко е правилно решението ни за раздяла трябва да си отговорим на следните въпроси: какво точно губите и доколкото имате нужда от това нещо. Ако решението вече е взето, но се страхувате де действате, спомнете си, че точката в отношенията не слага точка на живота, особено ако ви е по-леко да живеете без тази любов. На практика раздялата е загуба, но, от това не зависи целия ни живот, а само част от нея.

Да останеш
В продължение на дълги години общите интереси, ценности  и цели държат хората заедно. Вероятно и вие като двойка имате не само минало, но и бъдеще, ако успеете да си дадете сметка и приемете това, което е важно за вас и партньора ви в дадения момент. Усещайки, че има нещо, което е само между вас, вие може да станете по-близки по друг начин. Най-добрият начин да се запази или възобнови чувството е развитието на емоционалната близост. Трудно е да се намери нещо по-важно в отношенията. Струва си да се опита да се намери друго качество на искреността, да се започне да се изговарят новите чувства и да се говори истината изцяло и на себе си и на партньора.

Как да намерим нещо ново
Любовта предполага интерес към другия , непрекъснатото му изучаване, опознаване, всекидневно запознанство. Затова ако ви се струва, че познавате човека до вас изцяло, опитайте се да се освободите от това убеждение. Погледнете на него така, сякаш го виждате за първи път. Може би точно това ще ви помогне да погледнете с нови очи.

Не всички приемат решението да останат за сметка на угасналите чувства. На някои са достатъчни уважението, навиците дори съжалението. Интересното е, че подобни двойки често да много здрави. Отношенията може да се запазят дори при взаимно напрежение и те се оказват доста здрави, защото са създадени от двама травмирани души, които по този начин се опитват да излекуват болките си. Те, обаче не осъзнават това и не губят надежда, че всичко ще се промени.  Тъй като това е невъзможно подобни връзки може да продължават цял живот. Тук и дума не може да става за здрави отношения, тъй като работата не е в дългострочността, а в качеството.

Оказвайки се на кръстопът, без да знаем как да постъпим, когато отношенията са се изчерпали, опитайте се да бъдете максимално честни със себе си. Ние винаги искаме да запазим стабилността си. Това е първично, дори да причинява дискомфорт. Много от страховете ни не ни дават да погледнем честно в очите на реалността и предпочитаме нищо да не променяме.  Важното е да видим ситуацията от позицията на истината, само тогава е възможно правилното решение.