Европейското финансиране за развитие на градовете в новия програмен период 2014-2020 е силно намалено спрямо първоначалните заявки. От оперативната програма "Региони в растеж" ще отпаднат цели приоритетни оси, а финансирането на отделни дейности, като пътища и опазване на околната среда, се премества в министерствата, които ресорно отговарят за тях. Въпреки недостига на ресурс страната ни продължава да настоява той да бъде разпределен между 67 града, докато ЕК иска списъкът да бъде съкратен на 6-7 града, пише вестник "Сега". Това показва сравнението между последния публикуван вариант на "Региони в растеж" и реално одобрения от кабинета бюджет на отделните програми. За "Региони в растеж" регионалното министерство поиска 2 млрд. евро, но това би обезкървило три други оперативни програми - "Конкурентоспособност", "Опазване на околната среда" и "Транспорт", които също ползват пари от фонда за регионално развитие (общо 3.2 млрд. евро). Така регионалната програма ще получи 1.1 млрд. евро, а по-малкият ресурс налага поредното й пренаписване. Най-голямо ще бъде намалението по приоритет "Устойчиво и интегрирано градско развитие", по който България настоява да се финансират 67 населени места. За градско развитие по първоначален бюджет трябваше да отидат 1.3 млрд. евро. В сметката са включени 418.4 млн. евро за енергийна ефективност на публични и жилищни сгради, както и 188 млн. евро за развиване на нисковъглероден градски транспорт. При поискани по тези приоритети общо 606.7 млн. евро, парите, които се отпускат в ревизирания бюджет, са 238.5 млн. евро. За момента не е ясно как точно ще се разпределят те. От включените дейности за развитие на градовете почти напълно отпада поисканото финансиране за опазване на градската околна среда. За това от регионалното министерство настояваха да получат 444.4 млн. евро, други 104.6 млн. евро трябваше да отидат за развитие на културното и природно наследство. В тази сфера извън парите за 67-те града МРР настояваше да получи и други 188 млн. лв. за регионален туризъм. Така общият поискан бюджет бе 737 млн. евро. След ревизията на програмата бюджетът за тези приоритети е намален на 41 млн. евро. Силно намален е и заявеният бюджет за пътища. МРР настояваше да разполага с 256 млн. евро за първокласни, второкласни и третокласни пътища, които водят до участъци от трансевропейската транспортна мрежа. Бюджетът е намален на 69.12 млн. евро, а 207 млн. евро са прехвърлени към ОП "Транспорт". По програмата за регионално развитие са увеличени единствено бюджетите за развитие на образователната, социалната и здравната инфраструктура. Парите за образователна инфраструктура се вдигат от 194.4 млн. евро на 393 млн. евро, като увеличението вероятно става за сметка на орязването на планирания бюджет на новата ОП "Наука и образование". Парите за социална и здравна инфраструктура са увеличени от поискани 215 млн. евро на 385 млн. евро. България е на път да извоюва европейски средства специално за образование през следващия програмен период, каза премиерът Пламен Орешарски на церемонията по откриването на академичната година в Лесотехническия университет в София. Същото намекна наскоро и вицепремиерът Зинаида Златанова въпреки сериозните критики на ЕК към липсата на административен капацитет в МОН да управлява самостоятелна програма. За "Образование и наука" засега се предвиждат 508 млн. евро от еврофондовете.