Проф. Красимир Калинов

В декларация на парламента за актуалните задачи и национални приоритети днес БСП, ДПС и "Атака" записаха изготвяне на нов изборен кодекс преди следващите евроизбори през май 2014 г. От юли временна комисия начело с Мая Манолова подготвя проект на изборен кодекс и вече са обявени основните идеи за промяна в него. Един от споровете е въвеждане на смесена избирателна система по модела на Германия или запазване на пропорционалната система, но с работеща преференция (избирателите посочват предпочитан кандидат). За проблемите на изборния процес в страната потърсихме мнението на математика проф. Красимир Калинов, преподавател в Нов български университет и член на Централната избирателна комисия. 

Проф. Калинов, как оценявате идеите за промени в Изборния кодекс? Ще отговорят ли те на обществените очаквания за по-честен изборен процес?

- Искам първо да направя уточнението, че всяка дума, която кажа, е мое мнение и не ангажира по никакъв начин нито Централната избирателна комисия (ЦИК), нито някой друг.

Иначе на въпроса ви - мисля, че в главите на хората, на които е възложено да пишат изборния кодекс, е пълна каша. Нито имат идея какво да правят, нито имат идея как да го направят. Като че ли в България всеки разбира от всичко. Не бихме искали, ако сме болни, някой случаен човек да ни поставя диагноза и да ни назначава лечение, обаче сме склонни случайни хора, в случая наречени граждани, да дават "компетентно" мнение по такива изключително чувствителни въпроси, каквито са изборите на хората, които ще упражняват политическата власт в държавата.

Какво е обяснението ви за тази каша?

- Едното е елементарно - процесът да се провлачи във времето, докато се постигнат някакви цели, които не знам, но само подозирам.

Какво подозирате?

- Преценили са, че сега не е моментът за избори, че не им е изгодно и писането на изборен кодекс е удобен претекст. Това е само хипотеза.

Другият проблем с промяната в Изборния кодекс е, че новият вариант се пише от хора, които не са подготвени за тази работа. До съзнанието на нашето общество достигат имената само на двама-трима души, които се водят експерти по изборно законодателство, и никой не си задава въпроса доколко това е истина и дали тези експерти не изпълняват политически задачи да поддакват на политиците. В целия свят водещо е мнението на експерта, политикът има за задача да отдели онези мнения, които биха били полезни, и да поеме отговорност за реализацията им. Политикът не може да има мнение по всичко, той не може да е прочел хиляди страници, които експертите са прочели. В България е обратното - експертите вървят след политиците.

Защо това е така?

- Експертите повече ги влече политиката, отколкото експертната дейност. Искат да се харесат на политиците и да получат отплата за своята експертна дейност.

Първо, не можем да ограничаваме кръга на експертите до един-двама души и, второ, досега 23 години не съм присъствал на действително компетентен форум, който да обсъжда непреднамерено, на базата на аргументи тези въпроси.

Присъствах само на една т.нар. гражданска сбирка, организирана от председателя на временната комисия Мая Манолова, втори път не отидох. Да ме извинят разните граждански движения, към които нямам лоши чувства, но преди да дават мнение по въпроси, които не разбират, нека да се запознаят със законодателството и конституцията ни, да оценят от психиатрична гледна точка нормалността на своите предложения и тогава да ги правят.

Като експерт тези неща много ме дразнят, защото виждам априорната несъстоятелност на 95% от предложенията. Те дават коз в ръцете на хората, които не искат да се промени нищо. Дават се две взаимно изключващи предложения, някои от които съвсем очевидно противоречат на конституцията.

Дайте пример.

- Да вземем идеята за задължителното гласуване и тази за свободно гласуване по интернет от всяка точка на земното кълбо. Това са две страни на една и съща монета, еднакво неосъществими към този момент.

Задължителното гласуване няма да проработи и пример е Гърция, където на едни от последните избори гласуваха 28% от хората, но глобен грък за негласуване няма. В България конституцията дава право на гражданите да гласуват, не им вменява задължение. Следователно това е несъстоятелно предложение.

За гласуването по интернет - съгласен съм, че това е съвременна технология за пренос на информация, която има определени предимства. В момента обаче въвеждането й ще нанесе само вреда и бъркотия в изборния процес, защото ние нямаме реално добра защита срещу проникване в системата. Дава се пример с интернет банкирането, който е абсолютно некоректен, защото парите ни в банката са застраховани и всяка вечер банката прави сметка колко пари са изтеглени с фалшиви или чрез нерегламентирано проникване в чужди сметки и застрахователят ги възстановява. Питам аз как ще застраховаме нашия глас срещу атака. Освен това интернет гласуването облекчава в голяма степен и купуването на гласове, но това е друг разговор.

Изборната система има, най-общо казано, три звена - предизборната подготовка, изборният ден и след изборния ден. Когато се пише нов изборен закон, тези звена или етапи трябва да се гледат в тяхната взаимообвързаност. Сега нещата се гледат на парче и според мен съвсем съзнателно. Внушава ни се, че ако въведем мажоритарната система, всичко ще цъфне и ще върже. Няма система, която да реши сама по себе си проблемите ни, това е инструмент.
 
Докато не оправим списъците с избиратели, създаваме плацдарм за манипулация по един или друг начин. Не казвам, че реално се случват, но има ненулева вероятност това да стане.

Как може да се реши проблемът с прочистването на избирателните списъци?

- Това не е въпрос за един ден. В момента към предложенията за промени в кодекса колегата Димитър Димитров е направил цялостен проект във вид на закон, който ми се видя много разумен. Не сме го обсъждали подробно, но като първа стъпка е добър вариант. За някои от следващите избори може да се започне с т.нар. активна регистрация и с течение на времето да допълват списъците. Този въпрос няма леко решение.

Граждански организации настояват да има техен представител в изборните комисии и смятат, че така ще могат да контролират процеса в изборния ден. Възможно ли е?

- Според мен нещата са много неправилно поставени - и в самия кодекс, и като разговор в обществото, и като подход на гражданските организации, и на протестиращите. Не може да искате във всяка изборна комисия представител на гражданското общество. Добре, сложете представител на гражданско движение за анестезиолог в екипа на хирурзите в "Пирогов".

Споменахте, че мажоритарната изборна система няма да реши проблемите, а хората искат повече мажоритарност...

- Начинът, по който се трансформират гласовете в мандати, е само елемент на изборната система. Това не е цялостна промяна и отиваме към едно парчетосване на нещата. Никой не знае в българските условия коя система как ще проработи. Това са идеални модели, умозаключения на експерти. За да проработи добре един модел, трябва да са налице условията, при които той е построен. Ако тези  условия се изкривят, не знаем как ще проработи.

Затова в математиката има понятие имитационно моделиране - когато построяваш модела, задаваш му различни параметри и гледаш какво получаваш на изхода.

Най-мекият термин за мажоритарната система, която щяла да реши всичките ни проблеми до един, е глупости. Всеки, който се занимава с тази материя, знае т.нар. теорема за невъзможност на Arrow -  математически факт, който не може да бъде оспорен и който в крайна сметка показва, че с мажоритарна система при наличието на определени ограничения, които в България съществуват, рано или късно се стига до диктатура – в Народното събрание ще влязат две партии, една от които винаги ще има мнозинство. Да не говорим за това, че при мажоритарните избори винаги има недопредставяне на част от избирателите, каквото и да правиш.

Например, ако системата е с обикновено мнозинство, то кандидатът с най-много гласове взима поста - може да е с 30% от гласовете, но печели, а останалите 70% къде са - извън парламента. Ако допуснем, че системата е с квалифицирано мнозинство и има балотаж, тогава има ситуация кандидат да бъде реално избран с много по-малък брой гласове. Това означава, че още на теоретично равнище задраскваме чисто мажоритарната система, която в чист вид се използва само в две държави от ЕС - Франция и Англия.

Какъв би бил ефектът от смесената немска система?

- "Мерцедес" на избирателната система, каза Михаил Константинов. Съгласен съм, ама в Германия - с германски бензин, по германски пътища. Защо Германия е решила да въведе тази система веднага след Втората световна война, защото счита, че нито чисто мажоритарната, нито чисто пропорционалната са достатъчно справедливи. Измислят да комбинират предимствата на двете системи.

Само че вече има достатъчно много примери извън тези в България и се сещам за вица за Бърнард Шоу: "Една красавица се доближава до него и казва: "Г-н Шоу, дайте да се оженим и да ни се роди дете - умно като вас и красиво като мен", а той казал: "Г-це, а ако е красиво като мене и умно като вас, какво ще правим?" Така че какво ще стане, ако на българска почва немската система комбинира, както аз очаквам, лошите страни на мажоритарната и на пропорционалната система.

Немската система се опитва да раздели процеса на две - половината депутати да се избират мажоритарно, половината пропорционално, като втората група моделира представителството в парламента. Приликата с България свършва дотук. Така, както е предложено от Михаил Константинов,
основната част от избирателите, но само тези в България, ще имат право на два гласа. Конституцията дава ли право на два гласа - не, защото според конституционалисти, макар и не явно, в основния закон е заложен принципът един човек - един глас.

Ако приемем, че все пак това не е проблем и конституцията го позволява, има две положения в проекта на Константинов, които нарушават очевидно правото на глас. Ако гласуваш за независим мажоритарен кандидат, не можеш да гласуваш за партия - това е нарушение. Или всички имат право на два гласа, или никой - това е първото нарушение. Българите в чужбина ще имат също право само на един глас - само за партийна листа. Отново лишаване от права.

Третият проблем е с раздробяването на изборните райони до 120. Сега при 31 изборни района плачем, че се получава голяма диспропорция заради неравномерното гласуване. Съгласно предложението всеки район трябва да се разбие на поне толкова подрайона, колкото е половината от броя на  депутатските места, определен предварително за съответния многомандатен изборен район (МИР). Например, ако за даден МИР са определени 4 мандата, два ще се определят чрез партийни листи и два - чрез мажоритарен избор. В последния случай трябва да се конституират два нови едномандатни района вътре в МИР. Това води до доста тежки проблеми, административни и междупартийни.

Ние имаме проблем с равномерното разпределяне на 240 мандата по 31 района, а какво става, когато трябва да определяме двойно по-малко мандати? Ние няма да подобрим честността на изборите, тоест пропорционалността на разпределението. Едва ли може да се очаква да се получи по-добро разпределение, напротив.

Да не говорим, че определянето на границите на изборните участъци също е проблем и начинът, по който са определени, може да манипулира изборните резултати.

Мисля, че немската система в момента ще комбинира най-лошите неща от двете системи и нищо няма да реши.

Другата мантра е машинното гласуване. Моят призив към господата, които са въвлечени в писането на изборни правила, е да имат цялостна концепция, защото машинното гласуване крие толкова подводни камъчета, толкова скали, бързеи, ручеи, че ако знаеха, нямаше да го предлагат, освен ако не го правят съзнателно.

Какви са подводните камъни?

- В цяла Европа текат скандали и има искания за отмяна на гласуването с машини - Германия, Холандия, Ирландия. До такава степен се смята, че то може да се манипулира, че дори в Германия Конституционният съд го забрани през 2009 г.

Подочух, че имало предложение за по 400 долара на машинка да въведат машини за гласуване. Миналата седмица бях на конгрес на Асоциацията на европейските избирателни комисии (ACEEEO) във Варшава и имах среща с три фирми - две английски и една румънска, които се занимават специално с тези технологии и особено с проблемите на тяхната сигурност. За да се осигури приемливо ниво на защита на информацията и на леснота за работа с тях, тоест за да се повиши общественото доверие в процеса, те правят разчети, че ще са необходими поне по 2000 долара на машина.

Ако говорим за такива цени (400 долара), или машините са втора-трета употреба, защото във Венецуела, която отмени машинното гласуване, има няколко десетки хиляди на склад, или тези машини ще бъдат без никакви системи за защита. Нещо повече - на изборите през 2009 г., когато имаше  безобразен опит за машинно гласуване в пет секции в София, никъде не видях да е отчетено какво е станало, добър ли беше експериментът, лош ли беше. Или въпросът се сведе да се усвоят едни 120 хиляди лева?

Ирландия например е дала 60 млн. евро за експерименти на машинното гласуване и не го е въвела. Една от причините (по изчисления на ирландците) е, че между 800 хиляди и 1 млн. евро годишно са нужни само за съхраняването на машините. Да не говорим, че и софтуерът и хардуерът морално и физически остаряват много бързо.

Ако електронното гласуване не помага, какво ще помогне да възстановят хората доверието си в честността на изборите?

- Електронното гласуване е само част от цялостната концепция - от списъците на избирателите, гласуването на българите в чужбина, защото оттам идва голяма част от манипулациите. Казвате електронно гласуване, имаме 500 секции в чужбина, какво ще правим с машините там, как  ще ги поддържаме, кой ще ги поддържа. Въпросите са навързани един за друг.

Заради софтуера в Холандия възниква грандиозен скандал, защото определени фирми срещу заплащане могат да влязат и да манипулират резултатите. В Германия - също. Условията за проверка стават много тежки, не казвам, че задължително ще се фалшифицират, но има възможност за
такова нещо. А щом има възможност, рано или късно се намира някой да я използва.

Засега нямаме никакви основания да мислим, че машинното броене ще бъде по-добро от хартиеното. Нямаме доказателства, че това е така.

Разбирам забележките ви и недостатъците, които изброявате, но очевидно недоверието към изборите е много голямо...

- Недоверието е в манталитета на българското население. Каквото и да правим, каквото и да кажем, първата реакция е отрицателна. Това е заложено в българския ген. Ние сме негативно мислещи хора. Не искам да замесвам книгите на Иван Хаджийски, но погледнете във форумите и в новините какво става.

Извън народопсихологията, да разбирам ли, че според вас, така подредена, организацията на изборите е добра? Има ли нужда от промяна?

- Има нужда от работа по списъците, както и от сериозна работа, а не призиви за въвеждане на  машинното гласуване, като не ми се сервират готови решения, а се обмисли модел на експеримент. Има много варианти за въвеждане - това е технология, която не отричам, но не мога да се съглася с необмисленото й въвеждане. Боря се да има мисъл в целия процес, да ми кажат как ще бъде защитена в секцията Х информацията.

А сега тя как е защитена?

- Никак.

Имам предвид гласуването с хартиени бюлетини в урната.

- Защитена е по начина, че секционната избирателна комисия е съставена от представители на различни партии, които уж гледат какво правят другите.

Казвате "уж".

- Имам достатъчно много наблюдения, че в някои изборни секции има договорки и по един или друг начин резултатите биха могли да се манипулират. Това обаче се доказва трудно.

Идеята за уникални номера на бюлетини може да отстрани част от манипулациите, но само част - като създаването на индийска нишка, изнасянето на бюлетини, работа с готови фалшиви бюлетини. Има пробиви. Няма съвършена система, щом нещо го е измислил човек, ще се намери друг, който да го пробие.

Да се върнем на изборната система - какви са ефектите от пропорционална система с т.нар. преференция?

- Засега пропорционалната система е най-стабилната, защото хората я знаят, най-оплюваната, но тя работи, и то в 26 страни от ЕС. Хубава - лоша, дава някакви резултати.

Въвеждането на преференциите не е елемент на мажоритарност. Листите се издигат от партия, следователно, ако аз не се харесвам на партийния лидер, той няма да ме сложи там. За каква мажоритарност става дума? Да се говори за мажоритарност в пропорционални листи с перефернции, това е или неразбиране, или елегантен начин да се заблуди общественото мнение.

Когато се реши да има преференциално гласуване, въпросът става партиен. За да бъде математически справедлива тази система, прагът за разместване на местата в листата трябва да бъде 50%, защото 50% ще искат разместване, а другите 50%, които не са посочили съответния кандидат - няма да искат разместване. Други казват, че 5% е справедливо, но останалите 95% не искат този кандидат.

Тоест пак мислим, че кренвиршът има един край. Въпросът тук е, че колкото по-нисък е преференциалният праг и по-ниска е изборната активност, толкова по-лесно ще се манипулират изборите.

Особено местните избори, на които по мои сметки на един общински съветник му трябват 100 гласа, за да изплува на избираемо място, а за депутат това ще е малко по-трудно, при определени "благоприятни" обстоятелства ще му трябват между 500 и 1000 гласа. Всяко нещо има две измерения, не може да се гледа едностранчиво на нещата. Разбирам политиците ни - те си гледат тяхната камбанарийка, но общественият интерес има много по-широки измерения.

И това са политическите страни на пропорционалния вот с преференция. Техническите са много по-опасни и са свързани преди всичко с броенето на резултатите в СИК. Смея да твърдя, че нашите СИК не са подготвени дори в елементарни ситуации да се справят докрай коректно с нещата, особено
тези, които са в по-малките населени места, от по-възрастни хора, с по-ниско образование. Тогава на тях им предстои много тежка задача. Ще има два списъка - за кандидатите с преференции и втори, който е с подредбата им. Както показаха последните избори, част от СИК не можеха да съберат правилно две едноцифрени числа, какво остава за обработване на голям брой сложни бюлетини, особено ако се намали изискуемият брой подписи и депозит за участие в избори. Тогава може да и се явят не 40, а 140 партии.

По въпроса за искането за повече мажоритарност останаха независимите кандидати.

- Да, това е засега единствената вратичка. За съжаление в България и досегашната възможност не е проработила по много причини, една от които е, че изразителят на обществените интереси е партията. Политиката се осъществява чрез партиите, това е от 300 години насам. Ще изберем един независим депутат, но освен нищо да не зависи от него, каква ще е неговата роля.

Какво трябва да се промени, за да проработи механизмът за избиране на независими кандидати?

- Много е сложен въпросът, защото аз смятам, че така както са организирани нещата, влизането на един, пет или десет независими кандидати нищо няма да промени. Не си мисля, че нашето общество в момента е в състояние да излъчи компетентни, честни хора, които да служат като коректив на всяко лобистко безумие.

Едно от исканията на гражданските организации ми се струва разумно, но не знам доколко е  осъществимо - граждански инициативен комитет да има право да издига листи във всички избирателни райони. Може би това е един вариант, който си струва да се опита. Но гражданският комитет пак ще
играе ролята на партия и пак стигаме дотам. Партиите се развиват стотици години, това не е плод на нечие хрумване, а е исторически опит.

Предложението за гражданските листи предвижда отзоваване на депутати, но това няма как да стане, защото въпросът е конституционен. И мисля, че докато това по един или друг начин не се реши, няма как депутатите да носят отговорност. В момента, в който влязат в Народното събрание, приказката за стълбата на Смирненски започва да работи. Ако един "народен избраник" няма зад гърба си махало, което всеки момент да може да го удари по главата и да не му дава много-много да издига глава, той забравя за седмия смъртен грях да не се възгордява и започва да се взема много насериозно.

Проблемът с изборните правила е комплексен и засяга много други закони освен Изборния кодекс. Затова казвам, че кодексът е брънка от цялостен процес, който трябва добре да се обмисли и структурира, а това изисква време и професионални усилия, което пък означава истински експерти, а не дърдорковци, една година да пишат и след това да се подложи на сериозно, академично обсъждане. Но очевидно изборните закони са силно политизирани и първата мисъл на пишещия закони е "дайте да си осигурим вход в Народното събрание по най-лесния начин". Затова не съм никакъв оптимист по отношение на този "нов" изборен кодекс.

Как гледате на идеята ЦИК да се избира от Народното събрание?

- Всички европейски изборни комисии са постоянно действащи и не се назначават на квотен партиен принцип. ЦИК е органът, от който много зависи организацията на изборите, и не следва да е политически орган. Аз съм твърдо убеден, че в момента, в който ЦИК бъде избрана, трябва да скъса пъпната връв с партиите и опитите политически лидери да влияят на членове на ЦИК. Почти съм склонен да се съглася, че такива опити трябва да се криминализират. Обаждането по телефона "ще вземете такова и такова решение" е близко до престъпление.

Вие получавали ли сте такова обаждане?

- Не, защото аз реагирам много остро. Аз гласувам винаги както сметна за добре. Не е тайна обаче, че връзката между някои членове на ЦИК и партийните централи е много топла. Така както е заложен в проекта статутът на ЦИК - да се избира от Народното събрание и членовете да са със статут на държавни служители, не виждам от този състав на ЦИК повече от 4-5 души, които ще останат. А това са хора, които са били няколко мандата в комисията, наясно са с целия процес, всичко им е ясно, ще бъдат загубени като членове на ЦИК. А новите тепърва ще се учат.

А целта на тази промяна в начина на избиране на ЦИК не е ли смяната на председателя Красимира Медарова?

- Много е елементарно, за да бъде цел. Не е това целта. Председателят на ЦИК има малко правомощия. Основната му задача е да удостоверява с подписа си решенията на ЦИК. ЦИК е органът, председателят не може да подпише и един граждански договор, ако не е упълномощен от комисията.

Този орган трябва да е независим, политиците да измислят как да бъде структуриран. Начинът, по който се съставя към момента, трябва да бъде подобрен, не променен. Това особено се отнася за общинските и районните комисии, за които отново се предлага старият квотен партиен принцип на назначаване.

Интервю на Биляна Рилска, Дневник