Доц. Светослав Петрусенко е роден в София. Завършва геохимия в СУ „Климент Охридски“. Започва професионалната си кариера в „Геоложки проучвания“ в Чепеларе, а по-късно постъпва Геологическия институт на БАН. Възстановява минераложката експозиция в Националния природонаучен музей, която днес се състои от над 10 000 минерални образци.

Г-н Петрусенко, говори се, че по пътеката към връх Мусала е добре да гледаме в краката си, защото можело да си намерим скъпоценен камък. Има ли нещо вярно в тези приказки?

Самият връх Мусала е един притегателен център. Най-високият на Балканите. Изграден е изцяло от гранит за разлика от върховете на другите ни планини. Гранитният паметник на Шипка например е върху варовици. Докато Рила е коренно различна. В гранитите се срещат т.нар. пегматитови жили, в които има редки минерали и скъпоценни камъни. Затова по пътя към върха на много места може да видите едни малки червени кристалчета. Това са гранати, които старите самоковци наричат рубинчета. Само че те нямат нищо общо по минерален състав с рубина. Той е алуминиев двуокис, докато гранатите са силикатни минерали. И там на самия връх има чудни гранотови кристали. Обикновено всички смятат, че те са само червени, но има жълти, жълто-кафяви и зелени. Само сини няма. Красиви са. Името им произлиза от латинското гранус, което означава зърнест. Кръстени са на плода нар.

Какви други богатства крие тази планина? Бялото братство я смята за магическа.

Може да не ви се вярва, но най-голямото богатство на Рила е водата. С всяка изминала година тя ще става все по-безценна. Но в планината се срещат и редки минерали, макар и в неголеми количества. Най-скъпи са смарагдите. Това е рядък камък, за образуването на който е необходимо съчетанието на много специфични условия, затова ги има в малко точки на земята. Рила е третото или четвъртото място в Европа. Най-голямото находище е Хабахтал в Алпите, Австрия. Там е имало и добив. Другото е в Урал - това са т.нар. изумрудни копи. В този рудник е открит и друг рядък скъпоценен камък, който има косвено отношение към българската история. Един немски геолог събирал там минерали, когато открива едно по-особено зеленикаво камъче. Седнал вечерта да прегледа находките си, търси го, но то сякаш се било изпарило. На сутринта го намира. Оказва се, че това е един много рядък минерал, който мени цвета си в зависимост от източника на светлината. Вечер е виолетово-червеникав, през деня - наситенозелен. Кръщават го на княз Александър II (бъдещия Цар Освободител) в чест на пълнолетието му. Така александритът става скъпоценният камък на руската династия. Интересното е, че в Рила в находището на смарагди в Урдините езера сме намирали малки кристалчета александрит.

 Вие как открихте българските изумруди?

През септември1956 г. на една студентска екскурзия в Рила с проф. Костов, минеролог от световна величина. Край Урдините езера, откъдето минахме, изведнъж видях пред мен нещо да зеленее в пегматитовата жила. Така открих изумрудите. Даже отначало не повярвах на очите си и бях малко разочарован, защото съм ги идеализирал така, както човек идеализира любимата си. Този камък е наситенозелен. Плиний Сарши казва, че цветът му е удивителен. Даже най-силното слънце не може да го обезцвети, защото хромът участва в структурата му. За инките е бил символ на живота, защото никога не мени окраската си и не остарява.

А защо нашето находище не беше разработено?

Един руски колега казва - у вас имате всичко, но в малки размери. Това отчасти е хубаво, защото ние сме големи хищници. И при добива на подземни богатства не пазим природата. В Германия бях в едно в курортно селище на 300 години. В края му има баритен рудник, но никой не може да разбере, че той работи. Тук е обратно. Всичко се руши. Смарагдовото находище беше също ограбено. Един бизнесмен се постара да обере каймака, макар че по мое предложение през1984 г. бе обявено за защитен обект. А то е уникално - за да видиш подобно нещо, трябва да отидеш в Колумбия или в Азия.

В планината Бог високо, цар далеко. Всеки прави, каквото си иска.

Да, така е. Сега уж засилват охраната, но най-лошото е, че пазачите не знаят какво пазят. Те познават пеперудите, тревите и т.н., но не знаят нищо за минералите. Голямата беда е, че в гимназията не се учи геология. Във Враца има един информационен център за природен парк „Врачански Балкан“. Веднага ми направи впечатление, че няма нищо за минералите. Попитах уредника защо, след като там се намира първият най-голям рудник в България. Той отговори, че пазят флората и фауната. Тогава кажете ми, питам, защо нямате хвощ? А той мига и не може да отговори. Обясних му, че нямат и няма да имат, защото той не вирее на варовит терен, а еделвайсите – обратно, на карбонатни почви. Трябва да се учи. Затова един холандски учен ни каза - въведете геологията в училище. Тогава и политиците ви ще са наясно за какво става дума. Сега, като им кажеш нещо за калинки, за орли, всичко е наред, но стане ли дума за минерали, не разбират и може да провалят и най-добрия проект.

Как обаче да бъдат спрени тези, които вадят уникални кристали и ги изнасят незаконно в чужбина?

Организацията „Прогео“ има за цел да запази геоложкото наследство. Преди 10-ина години тя подходи към проблема по друг начин. Основното беше да се създаде поминък на хората. Не дадеш ли поминък, нищо няма да опазиш, защото мизерията е най-лошият съветник. Тя води до безобразия. Преди години призоваваха да пазим витошките лалета и те изчезнаха. Затова трябва да се дава възможност на местното население да развива дейност, за да пази природните богатства.

Защо казват, че минералите са живи създания?

Защото те се раждат, растат и умират независимо от дължината на човешкия живот. Някои от тях се появяват пред очите ни и после изчезват. Ето, ледените висулки - грейне слънце и ги няма.

И те ли са минерали?

Да, имат твърдост над 1. И водата е минерал.

Твърди се, че всеки камък носи някаква енергия? Някои може да ни излекуват, други - да ни убият. Вярвате ли в тези неща?

За мен е трудно да кажа, защото всички ми действат много добре. Като геолог съм освободен от мистиката. Приемам кристалите като дарове на природата. Имам и любими. Такъв е кварцът. Целият архив на земята е в него. Той е под вас, когато лежите на плажа. Всяко кварцово зрънце е част от историята на земята, но хората не си дават сметка за това. Бялото братство има особен култ към млечния кварц, който се среща на много места в Рила. До старата хижа на Седемте рилски езера има една специална чешма - нарича се „Ръцете, които дават“. Учителят обяснява, че тази вода идва от езерото на Чистотата, където денем се затопля, минава през златоносни пластове и е отлична за пиене. Коритото отвсякъде е оградено с млечен кварц, а водата изтича през две човешки ръце. Чел съм някъде, че са издялани от мрамор, но това не е вярно. Ако беше мрамор, при тази мека вода отдавна да е разтворен. Истината е, че те също са от млечен кварц. Млечен кварц има и навсякъде край рилските езера. Красив е, но смарагдът беше моята мечта.

Как се роди тази мечта? Вероятно сте чели много книжки?

Израснал съм край Владайската река, все джапах в нея и гледах разни камъчета. Така тръгна всичко. После хобито ми се превърна в моя професия.

А диамантът? Защо е толкова скъп? Не е ли това кралят на скъпоценните камъни?

Дълго време начело на класацията е стоял рубинът. Едва по-късно в Холандия започват да обработват диамантите и тогава откриват колко са красиви. Брилянт значи блестящ. Той целият искри, а всъщност е обикновен въглерод. Като го сложите в кислородна среда, при определени условия се превръща в пепел.

Но трудно се добива.

Така е. Казват, че за да добиеш един карат диамант (1 карат=0,20г), трябва да прехвърлиш 1 милион лопати. Най-голямото диамантено находище - в Кимбърли, Южна Африка, го откриват две деца. Намират интересно камъче, а баща им го взел и го продал в близкия град за дребни пари. После бил препродаден, минал през няколко ръце, но накрая попаднал у хора, които разбрали, че това е нещо много ценно. Започнали да търсят в околностите на града и така находището било открито. Случайно е открито и най-голямото находище на диаманти в Бразилия. Там диамантите са служили като жетони в местен игрален дом и един проповедник от Индия, като ги вижда, изпада в шок.

А в България има ли диаманти?

Да, и то в Чепеларе. Открити са преди няколко години - на север от града край старата юзина. Намират ги в алмадинови гранати, но са много дребнички.

Как изглежда необработеният диамант? Не е ли като кварца?

Сияе много по-силно, докато кварцът бледнее. Диамантът има високо лъчепречупване, а като го шлифоват, е приказен. Цветните камъни се обработват стъпаловидно, за да се подчертае красотата на цвета им. Затова се правят големи повърхности. При прозрачните трябва да се подчертае блясъкът. А от непрозрачните като малахита и нефрита се правят кабошони (куполообразно полирани скъпоценни камъни).

Имаме ли минерали, от които страната ни може да извлече икономическа полза?

У нас има чудесни ясписи и ахати. В Кърджали са обработвани. Напоследък на много места излезе злато. Лошото е, че държавата спъва разработването на тези находища. Политиците гледат само собствената си изгода. Знаете колко се забави проектът за златодобив в Крумовград, а местните хора трябва да имат поминък, за да останат там да живеят. Каква полза, че в земята има злато, като те са бедни. Нашите политици са лоши ученици на историята. А има една хубава приказка - който стреля с пистолет в миналото, бъдещето го удря с топ. Добре е да се замислят над тези думи. 

Интервю на Леонора Лекова