Хосе Абреу от Цюрихския технологичен институт (Швейцария) миналата година е представил работа, в която сравнява следите на слънчевата активност с годишните пръстени на редица особено древни дървета и ядра от гренландски лед.
Ученият и негови колеги направили извод, че през последните 9400 години е съществувала пряка зависимост между продължителността на юпитерианската година (11,87 земни години) и продължителността на слънчевия цикъл.
И ето, Робърт Камерън от Института за изследване на Слънчевата система към общността „Макс Планк” (Германия) в съавторство със свои колеги подлагат на съмнение въпросния труд. Според тях швейцарците са допуснали в своя анализ „леки грешки в изчисленията”, които няколко пъти са усилили статистическата вероятност за връзка между юпитерианската година и слънчевия цикъл.
По такъв начин в най-добрия случай става дума за съвпадение, което не може да бъде причина за изводи за наличието на такава връзка.
Любопитно е, че съмнения за реалността на връзката на юпитерианската година с преориентацията на магнитните полюси на Слънцето вече са изказвани: в други планетни системи активността на тамошните жълти джуджета, изглежда, взаимодейства повече с тяхната възраст, отколкото с периодите на въртене на всяка от техните планети.
А и величината на приливното влияние на Юпитер на светилото, която може да се обясни с корелация от такъв род, е много малка – приливната вълна от планетата гигант върху нашата звезда не превишава няколко милиметра.