Армията все пак запази самоуважението си и се включи в тържественото честване на деня на Съединението 6 септември. Представителна рота на хасковския гарнизон направи почетен шпалир на дефилиращите към паметника на Незнайния воин с венци и цветя представители на различни политически партии и организации. Самите военни бяха първите, които поставиха паметен венец. И точно те имаха най-много право за това.

Съединението от 6 септември 1885-та година бе защитено с кръвта на българския войник на Сливница, Драгоман, Пирот, Ниш. Армията, която никога не е губила бойно знаме, извършва паметен марш от южната граница, където очаква атаката на Турция, до сръбската, за да посрещне вероломната атака на крал Милан. Въпреки голямото разстояние, нашите изпреварват агресора и го побеждават. И дават бъдеще на Съединението.

Днешните армейци обаче оцениха славната си история в пари и...натура. В края на август стана ясно, че съгласно заповед на командира на сухопътните сили генерал-майор Нейко Нейков, участието на военни сили в честването на празниците трябва да бъде заплатено, защото било в извънработно време. Освен това в срок от три дни на армията трябва да бъде възстановена нафтата и гориво-смазочните материали, употребени по време на празничните мероприятия. Изключения се правело само когато те са под егидата на президента или премиера.

Здравият разум обаче изглежда е надделял – едва ли цялата история може да бъде под егидата на властта и армията тихомълком се отказа от изискването си.

За разлика от предишни години, почитането на Съединението този път предизвика значителен интерес на площад „Свобода“. При това от млади хора, сред които много майки с деца. Скромното и компактно тържество допринесе за величието на момента. Без /много/ помпозни слова и драматични жестове, хората почетоха с минута мълчание героите, паднали за българската свобода и независимост.

Г.Христов