Point of no return.

Точката, от която няма връщане назад.

Това е въображаемата точка, отвъд която един самолет трябва да продължи по своя път, защото няма достатъчно гориво да се върне обратно.

Днес правителството на Орешарски премина тази точка! Връщане назад няма, а напред алтернативата е само и единствено катастрофа. Няма никакво значение за колко дълго ще стигне горивото. Или на каква височина ще се лети.

Тази нощ жандармерията, разположена около парламента създаде кървав сблъсък с хората, излезли на мирен протест. Около 2:53 ч. тежко въоръжени жандармеристи биха мирни и невинни хора. Без предупреждение, без да ги провокират с нищо. Разкъсаха кордона там, където хората бяха най-малко и се нахвърлиха върху тях с палки и ритници. Бяха с маски, щитове и спуснати шлемове. Всичкото това се случи пред очите ни. Бяха като някакви призраци, като от филм на ужасите! БИХА млади хора, почти деца. БИХА децата на нацията! БИХА онези, които са останали и са все още тук, в България! Биха и онези, които бяха вече повалени на земята.

Стресът беше огромен! Поклон на младите хора, които не се изплашиха и не се разбягаха , а се скупчиха и започнаха да ръкопляскат на палачите си с високо вдигнати ръце. С това те дадоха знак, че не искат да се пролива кръв.

Какво падение! Какъв цинизъм! Какъв позор за управляващите! Умът ми не го побира как е възможно в 21 век, в една Европейска и уж цивилизована държава да се случва всичко това?! При кървавият сблъсък пострада наш приятел. Свалиха го на земята и го удряха с палки.

Днес за сетен път, но не от телевизията, а от първо лице единствено число се убедих, че ние не означаваме нищо за управляващите. Ние сме само пушечно месо, жертвени животни на олтара на техните интереси! Заради тези интереси те са готови да жертват всичко и всички. Дори и малкото достойни, млади и умни хора, които упорито отказват да изберат Терминал 2 пред Родината си!

Но все пак - не забравяйте за "Point of no return"! За нас остава удоволствието да наблюдаваме с наслада разбиващият се и изгарящ в пламъци самолет. Гледка, за която си заслужаваше да отнесем по някоя и друга палка. Самолета продължава да лети към неизбежната си катастрофа. А екипажът? Екипажът е обречен.