Григор Ванев показва част от засегнатите дървета |
Фабриките за преработка на целулозна дървесина спряха да изкупуват суровината, оплакаха се от Хасковските Минерални бани.
В момента на територията на родопската община върви втория етап на санитарната сеч в съхнещите борови масиви. Добитата дървесина залежава заради стагнацията на пазара,обясни кметът на Баните Мюмюн Искендер.
Засегнатите площи, в които тече прочистването са около 1300 декара, изчисляват лесовъдите. Освен българските изкупвачи на материала -фабриката в Казанлък, тази в община Стамболийски и „Кроношпан “ в Бургас, засега суровината са спрели да купуват и предприятията от Северна Гърция, които са традиционни клиенти за подобен вид дървесна маса. В същото време изсъхналите иглолистни дървета са негодни за огрев или пък за направата на мебели. Единственото им пласиране може да стане само в специализираните целулозопреработвателни предприятия.
Добитата дървесина, която е предимно от иглолистни видове вече е пласирана в определена степен, но от известно време стагнацията на пазара е осезаема и Искендер се опасява, че материалът от третия етап на сечта ще залежи.
Досега от продажбата на добития материал в общинската хазна са влезли около 220 000 лева свежи пари.
Според кмета на Минерални бани проблемът със съхненето засяга почти всички общини в Южна България, липсата на активност от фирмите- прекупвачи е чисто спекулативна.
„Търговците използват момента, че предлагането е повече, задържат изкупуването до максимум, за да извият ръцете на продавачите и така се опитват да свалят цените надолу по изкуствен път. Очертава се сериозен проблем за общините с пласирането на дървесината. Защото половин България сече изсъхнали гори, трупа иглолистна дървесина, а няма къде да я пласира. Вече веднъж свалихме цените, само и само за да не залежава дървесината. Това е втори опит за подбиване на сумите.“, казва Искендер.
Сечта в Минералните бани върви вече 2-3 месеца.
Аномалията по дърветата е открита за първи път през февруари. При затоплянето тогава лесовъдите забелязали, че гората съхне.
С времето е регистрирано, че съхнещите видове са предимно бял, черен бор и зелената дугласка, а засегнатите дървета са на възраст 30-45 години.
Проблемите са комплексни, но основният от тях е, че пострадалите дървета не са засадени на подходящата надморска височина, при която те се развиват в естествените си ареали. Растенията в последствие са нападнати и от корояди и различни паразитни гъби. Така вече засегнатите дървета стават опасни и за околните. От изсъхналите вредителите се прехвърлят на здравите, обясняват лесовъдите. Препаратното третиране не се препоръчва, тъй като е скъпо и няма гаранция, че проблемът няма да рецидивира. Затова и единственото решение за прочистването на гората е сеч.
Кметът Искендер е притеснен за пласирането на дървесината |
От вечнозелените видове единствено незасегнат остава засега кедъра. Заради този факт местните лесовъди смятат, че при бъдещо залесяване ливанския кедър например ще е подходящ за територията на Минерални бани. Опасенията им са, че това няма да е възможно заради разпоредбите по „Натура 2000“, той като кедърът се води като интродуциран вид у нас/внесен от чужбина/ и вероятността големи площи да бъдат залесени с него е малка.
Това е възможно след определена процедура по съгласуване с регионалната екоинспекция или МОСВ, успокои посочи и специалистът от РИОСВ в Хасково инж. Любомир Дайновски. Той потвърди обаче, че с чуждоземния вид действително могат да бъдат залесени само ограничени територии.
М. Манолова
Иван Иванов признава, че има симпатии към Ливанския кедър за бъдещото залесяване |