Ето това са хората, които затвориха Орлов мост и за пореден път побъркаха целия град. Снимката съм правила аз, така че никой не може да каже, че това е манипулация.

Не знам кои са мирните лица на протестите, не знам също защо толкова приятели фотографи пускат само личица на дечица със знаменца. Днес от личен опит се убедих, че протестиращите са водени от агресивни изроди, които липсата на психиатрична помощ не може да въдвори където им е мястото. И странно – никой не иска да пуска такива кадри.

Като журналист отидох на Комисия по транспорт в Народното събрание по темата за промени по отношение на таксиметровия и обществен транспорт. Подходих от най-далечното място на протеста, за да мина тихичко и да си върша работата. В мига, в който се представих на полицията и ми казаха къде е пропусквателният пункт, някаква агресивна лелка ме полази и започна да крещи (цитирам): „Мръсна к..во, няма да влезеш! Тука ще умреш, махай се, к..во"

Когато започна да ме блъска, отбих ръцете й и вече се затичах към полицаите, които вдигаха едно заграждение. В този момент тя започна да крещи към други хора: „Спрете я мръсницата, ще влезе тая к..ва!" и пак ме хвана. „Не ме докосвайте, отдалечете се от мен веднага!" - казах го ясно и твърдо. „Ти, к..во, заплашваш ли ме?! Ти ли ма, мръсницо!" От всички страни летяха хора, желаещи да ме линчуват. Един от тях беше вдигнал цялото си колело и с него замахваше към мен. Полицай се изправи пред него и го блъсна. През това време около десет униформени вече бяха около мен – един ме беше прегърнал, други пазеха него, зад тези тримата стояха още хора и така ме внесоха зад загражденията. Едва като бях вътре се обърнах и попитах защо ме нападат щом не ме познават. Казах, че съм журналист и отивам на Комисия по транспорт във връзка с инцидентите с таксита. Отговориха ми дружно с възгласа на лелката, който вече цитирах. Едно младо момче за момент се сепна – нямаше логика да нападат физически човек, който не е депутат (не че тези кретени могат да нападат когото и да било, защото това е хулиганство и забранена от закона агресия) и пак се разкрещя с останалите. „Да ви пикая на протеста, ако това представлявате!" – казах.

Преди малко получих съобщение във фейсбук от някоя си Силви Милчева, която ме кара да се засрамя за думите си. Странно, никой не я беше осветлил за начина по който пазителите на демокрацията налитат на напълно невинни хора, които си вършат работата. Не бяха писали как наричат всяка журналистка, която трябва да работи в сградата „мръсна к..во". Изобщо – бяха пропуснали същината на своята изява.

Трябва да призная, че отидох в парламента с голяма доза страх, защото моя колежка от редакцията – Мариана, слънчев, позитивен, добър човек и сериозен професионалист беше отишла на друга комисия в парламента по-рано през деня, но тя беше яла бой, докато полицията я стигне и спаси. При това от същата групичка, която атакува мен. Те явно са дебнели около пропусквателното място и са налитали като видят, че някой ще влезе. Затова може да се каже, че тръгнах емоционално подготвена, че ще се сблъскам с агресия. В обикновени условия при такава безумна атака сигурно щях да се разплача. Исках да мина на пръсти и да потъна в сградата. Но се оказа невъзможно. Нямаше причина да ме атакуват, но го направиха.

Вече бях достатъчно бясна заради Марианка. Бях бясна, че на път за работа се наложи да крача от алея Яворов до математическата гимназия, където е редакцията. Бях бясна заради милата малка бабка, която се разплака на спирката, където задръстването стана непреодолимо, че не може да иде на погребение. Бях бясна да гледам 15-те маргинали, блокирали Орлов мост с ясното съзнание, че всяко правово действие срещу тях ще се превърне в медийна новина в тяхна полза. Бясна бях заради момченцето в детска количка, което се захласна от плач, стреснато от тромба почти досами него.

Смешно ми стана когато влязох в Народното събрание. В сградата е тихо като в църква. Колко ли разочаровани ще са лудите отвън, ако знаят, че вътре никой не ги чува...

Цялата случка ме върна много назад във времето... преди 20 години. Тогава дъщеря ми беше пеленаче. Возех я в количка. Народното събрание отново беше заобиколено с железни заграждения. Имах работа за малко вътре отново като журналист, затова влязох с бебето. Излязохме навън, отвориха ми бариера откъде да мина, тръгнах с количката по жълтите павета и само 20-тина метра по-нагоре към мен се залетяха 20-тина души – с тояги и с две големи знамена.„Убийте я, убийте и копелето в количката!" Обърнах се и хукнах с всички сили. Който е бягал с бебешка количка по жълтите павета може да си представи дали може да се развие някаква скорост. Нямах време да спра, да я откопчая и да я взема на ръце. В този момент двама полицаи прескочиха оградата – нямаше време да я местят, един грабна количката и хукна, друг ми помагаше да тичам по-бързо и ни върнаха отзад, в кошарата. Ревях истерично. От парламента ни дадоха служебна кола с която ни прибраха с бебето.

Та който иска да твърди, че демонстрантите в България са мили, възпитани, образовани, ерудирани и фини хора, нека просто иде на протест. Или да опита да влезе в Народното събрание, докато около него някой протестира. Който поиска – обещавам да му осигуря пропуск.

 Автор: Лияна ПАНДЕЛИЕВА