Хасковската болница, началото на 30-те години

До 50-те години на миналия век ролята на линейка в хасковска болница се изпълнявала от ... файтон. Имало е назначен и специален кочияш. Файтонът също така е докарвал до болницата главния лекар от дома му.

По-късно, при създаването на Бърза помощ файтонът отива в пенсия. Първата закупена линейка е била „Мерцедес“. По-късно се купуват „Шкоди“.

Интересен спомен за файтона и кучето, което го изпреварвало и будело с лай дежурния лекар, изпрати за хрониката на лечебницата д-р Гаврил Ненов, син на един от най-забележителните управители на хасковската болница – д-р Тома Ненов. Той е бил начело на болницата от 1927 до 1938 година. По негово време на практика се строят павилионите,  които (с известни преустройства) се ползват и днес. Това се налага след разрушителния трус през 1928, така нареченото Чирпанско земетресение. Тогава болничните сгради са разрушени или непоправимо повредени. Болницата се изнася на палатки. През 1929 година със средства на фонд „Дипозе“ започва строителството на основните болнични павилиони.

В началото на 30-те години в резултат на световната криза хасковската болница изпада във финансов колапс и е буквално пред закриване. Тогава д-р Тома Ненов тегли заем от тогавашната Популярна банка в Хасково, като го обезпечава със собственото си имущество. Това бе и повод да издиря сина му – д-р Гаврил Ненов, който от средата на 60-те години живее в Милано. Помолих го за повече подробности за този уникален случай, както и за други негови спомени за онова време (д-р Гаврил Ненов е работил известно време в хасковската хирургия). Последното му писмо пристигна преди ден и е изключително любопитно. Публикуваме го почти без намеса

(...)Ще се помъча да ви съобщя малкото спомени свързани с времето до 1939 година когато се преместихме в Пловдив. Татко никога не говореше в къщи за своята работа и дейност, сигурно с майка, която от своя страна държеше нас, децата, извън проблеми, които не можехме да разберем. От близки на семейството, вече покойници, за първи път научих за тази гаранция, дадена на банката от баща ми, с която са били гарантирани заплатите на служителите. Не ми бяха дадени подробности. Може би покойният ми брат да е знаел повече, питах сестра ми, която е чувала само, без подробности. Сигурно знаете, че болницата е построена от баща ми и че новите павилиони за били завидяни от софийските професори дошли на визита. Спомням си големият парк на болницата с най-различните видове цветя, най-вече рози, чиито семена татко е внасял след всяко свое пътуване в чужбина. Спомням си и голямата зеленчукова градина, малката дървена преса, която правеше малки вазички от наторена пръст за разсадника, както и свинарника, където ми показаха една праскиня с много прасенца, един нарез с рекордно тегло. Не са новини, но свидетелстват факта за известна самоиздръжка на държавната болница. Спомням си файтона, който идваше да взима баща ми и другите лекари по пътя за болницата. При спешност същият файтон е идвал, като файтонджията от капрата с камшика е почуквал по прозореца на спалнята. Баща ми разправяше за едно куче, което изпреварвало файтона и с лай е събуждало повикания лекар, то се спирало на кръстопът и след като виждало накъде завива файтона, изтичвало да събуди баща ми или д-р Атанасов, зав. вътрешното отделение. Баща ми изпраща на обучение в Франция един ординатор, д-р Ламбри Ламбрев, и след неговото завръщане, отделя от хирургията и му поверява акушеро-гинекологията. През 1957 година държах пред професор Л. Ламбрев моя изпит по акушеро-гинекология.

Когато работех в Хасково, татко бе жив, съм оперирал с от него закупени инструменти и върху операционната маса, която, уви, нямаше кой да ремонтира и да я направи подвижна и променяща се. Шефът ми, покойният д-р Матеев, се шегуваше като казваше, че за мен трябвало да се изкопае малък окоп наоколо, за да не се прегъвам много.

Малко преди неговата смърт, беше дошъл в Пловдив един лекар от Хасковската болница, говори дълго с татко, може би той да е повдигнал и този въпрос, който ви интересува. Бях натоварен да напечатам с помощта на секретарка от болницата спомените на татко, но бързо всичко се прекъсна поради неговата кончина. Написаното, не отработено, остана в болницата, вероятно захвърлено. (...)

Г. Ненов

Б.а. Тези спомени, за които говори д-р Гаврил Ненов действително не бяха открити. Д-р Ненов смята, че спомените в настоящото му писмо са твърде лични и не могат да послужат за историята на болницата. Ние пък, обратно, смятаме, че точно тези лични спомени придават цвят и предават атмосферата на времето. Историята не е само факти, дати и имена.

Тодор Кръшков