Милена с бебето и социалните работници

Още едно бебче намери своята приемна майка в Първомай. Мъниче, на няколко седмици, беше приютено от Милена Динкова в Дебър.

Тя разказа за себе си, че преди 33 година е загубила своето бебе, останала е без съпруг много млада, от години не може да си намери работа по специалността си ветеринарен техник. Сега в живота ѝ влиза радостта отново.

Преди десет години дала обява, че е готова да работи като детегледачка. Отгледала е 5 деца от 3 семейства. Но когато си загубил нещо, най- много копнееш за него. Ето защо когато научава за проект „И аз имам семейство“ бързо взима решение да стане приемен родител. Децата за нея са стимул, а да ги отгледаш е благородно дело. Нямах търпение – споделя Милена- да мина през всички обучения и цялата бюрокрация, за да влезе това дете в дома ми. Имам чувството, че 33 години съм била в застой и сега животът ми продължава отново. Чувствам се подмладена. Забравих болежките си – не се сещам за дископатия и шипове. Когато с това дете всичко тръгне нормално, съм готова да приема още едно.

Мили хора, подайте ръчички на тези мили невинни душички – призовава Милена.

Тя не е съгласна, че приемната грижа може да е единствено инструмент за доходи и работно място, макар че при тази безработица има хора, които биха се възползвали недобронамерено от предоставената им възможност. Парите- малко или много, не трябва да са  единствената причина заради която хората биха приели чуждо дете. В началото младата приемна майка е получила помощ от фондация, която ѝ е осигурила  количка, храна за месец и еднократни пелини.

Теодора Кирякова