Няколко кандидатури се обсъждат трескаво от лидерите на БСП и ДПС за нов шеф на Държавна агенция „Национална сигурност”. Отпаднали са пет имена на хора от сектора сигурност, защото са открити техни връзки и петна в биографията, които можело да предизвикат нова вълна на недоволство в страната. Останали са няколко, чиито биографии се нищят до най-дребни детайли. В същото време Станишев и Местан очакват въпросният кандидат да е лоялен към правителството. Ето и самите имена, които се обсъждат: Йордан Бакалов. Бакалов е известен десен политик. Роден е в Асеновград през 1960 г. преди да се заеме с политика е бил инженер. Специалист по въпросите на сигурността с множество публикации и проектозакони по темата. Бил е депутат в 38-то, 39-то, 40-то и 41-о Народно събрание. Бил е член и председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и е председател на Комисия по жалбите и петициите на гражданите в НС. Бил е и член на постоянна Подкомисия за контрол върху работата на службите за сигурност и на службите за обществен ред. Председателствал е Парламентарната група на ОДС. Йордан Бакалов е мажоритарен кандидат и водач на листа на Синята коалиция в 17 МИР Пловдив-област за парламентарните избори през 2009 година. Цвета Маркова е другият кандидат. Тя е от Варна, където завършва френска гимназия. Магистър е по право в СУ “Св. Климент Охридски”. През 2003- 2005 година завършва Академията на МВР, магистърска степен в специалност “Защита на националната сигурност”. Била е съдия във Варна. Специализирала е във Франция, Италия и Германия. От ноември 2002 година е назначена за председател на Държавната комисия по сигурността на информацията, а от 8 ноември 2007 година е преназначена за втори петгодишен мандат. Кандидат е и Владимир Писанчев, който в момента временно управлява ДАНС. Около предложението обаче има спорове, тъй като има опасения, че името му е замесвано в скандалната разработка „галерия”, в която бяха подслушвани политици и журналисти. Вътрешният министър Цветлин Йовчев обаче категорично отрича Писанчев да има нещо общо с разработката, която сам нарича „дълбоко погрешна”. Писанчев бил само изпълнител, а други били вдъхновителите. Скандалът избухна по време на тройната коалиция, когато ДАНС се ръководеше от Петко Сертов, но фактически в агенцията се разпореждаше Алексей Петров, който сега е главен обвиняем по делото „Октопод”. Владимир Писанчев е в системата на МВР е от 1992 г. Преминал е през различни длъжности. През 2009 г. е назначен на длъжността директор на дирекция „Сигурност“ на ДАНС г. През април 2012 г. правителството на Бойко Борисов го назначава за заместник-директор на ДАНС на мястото на напусналия Иван Драшков. Кандидат за шеф на най-голямата тайна служба е и депутатът от БСП Младен Червеняков. Той сам се натискал за поста, като изтъквал качествата си на юрист и това, че е бил министър на правосъдието в кабинета на Жан Виденов. Завършил е право в Юридически факултет на Софийски Университет. От 1980 до 1992 година Червеняков работи в Главна прокуратура нa Република България. Практикуващ юрист от 1992 г. адв. Червеняков е работил по множество инвестиционни и приватизационни проекти. Депутат от БСП в 37-то, 39-то и 40-то Народно събрание. Бил е член на Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Член на ВС на БСП. Името му бе замесено в скандали през последните години. Свидетел по делото „Килърите” го свърза със сръбския мафиот Сретен Йосич – виждал колата на Червеняков пред дома на мафиота. Червеняков отрича. През 2012 г. пък в интернет бе разпространен запис на разговор в ресторант между Червеняков и Петко Сертов, тогава шеф на БОРКОР. В разговора Червеняков обсъжда уреждането на работа на хора от БСП и неговия кръг. В оборот е и кандидатурата на Тихомир Стойчев. Той е завършил е история във ВТУ "Св. Кирил и Методий", слушателски курс в Академията на МВР и политология. Специализирал е управление и овладяване на кризи. Работил е на различни длъжности в МВР, в Националната служба за сигурност и в Централната служба за борба с организираната престъпност. Директор на ЦСБОП през 1991-1992 г. Председател на НААФ (Национален антикриминален и антитерористичин форум). Известен е като близък до БСП. Още в първите дни на новия парламент той заяви: „С бързането около приемането на законови промени, които превръщат след присъединяването на ГДБОП към ДАНС в някакъв мастодонт, има основание да се съмняваме в добрите намерения на политическия елит.” В списъка с обсъждани имена е и това на проф. Николай Слатински. Завършил е математическа гимназия, а след това механика в гр. Харков, Украйна. Професор по международна и национална сигурност от 2012 г. Народен представител от СДС през 1990-1994 г. Бил е председател на Комисията по национална сигурност. От 2002 до 2006 г е секретар на президента Георги Първанов по националната сигурност. Преподава във Военната академия „Г.С. Раковски” и Академията на МВР. Автор е на няколко книги по проблемите на сигурността. При обсъжданията на кандидатурите надделявало мнението да не избързва с обявяването, за да се избегне евентуален нов скандал. Затова от БСП и ДПС предпочитали да протакат процедурата, а управлението през това време се извършвало от Владимир Писанчев, който имал добър диалог с партньорските служби. Най-голямо напрежение имало около името на Младен Череняков, който преди това се предлагал и за вътрешен министър. Като не стана той се преориентирал към шефското място в ДАНС или на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и ред. От „Позитано” 20 обаче имали резерви към номинациите му, защото можел да взриви отново недоволството на улицата. Най-големи шансове имал Йордан Бакалов, който от години се изявявал като доказан специалист в ресора Сигурност, освен това името му не е замесвано през годините в никакви скандали, коментират депутати. Въпросът в случая бил дали самият Бакалов ще приеме подобно предложение, тъй като е известен с десните си убеждения. С големи шансове била и Цвета Маркова. Тя обаче също имала известни колебания. По време на обсъжданията се завъртяло и името на ексдепутатката Татяна Дончева, но Сергей Станишев подскочил като ужилен. Според него тя нямала качества да ръководи подобна структура, а и винаги можела да стане повод за искра и скандал, пише Фрогнюз. Тайните преговори се провеждали в резиденция "Лозенец" в столицата.