Малките училища трябва да получат повече пари, настояват синдикатите

Мине не мине някаква политическа промяна и синдикалистите в образованието надигат глас за нови придобивки. В условията на пълен хаос в държавата и няколко месеца след като реално им вдигнаха заплатите, учителите поискаха официално да бъдат прехвърлени във втора категория труд, защото професията ги изхабявала. Почти като миньорите. Искат и повече пари от БВП/Брутния вътрешен продукт/, което на практика си е зов за ново повишение на заплатите.

Колкото и да му плащат на българският учител, той наистина взима малко и това е казано без какъвто и да е сарказъм. Педагозите работят в ненормална среда и с все по-девалвиращи ценности в образователната система. Всъщност дори трябва да им плащат вредни, защото всяко министерство се опитва да ги прави на маймуни с нови учебни програми, като резачката за Ботев в учебниците по литература например. Но искането за „вредни“ комай е по-смислено от исканията на КТ „Подкрепа“ разпространени до де що има медия в страната. Ето и 9-те им главни приоритета за ново БГ образование:

1. Недопускане на нито една промяна в системата несъгласувана със социалните партньори, по подобие на сагата с учебните програми по литература;

2. Увеличение с 20% на ЕРС/единния разходен стандарт за всеки ученик, което да бъде насочено към по – малките училища и училищата, които не успяха да увеличат работните заплати, според анекса;

3. Да се намали броя на учениците със забрана за паралелки над 26 ученика,

4. Размерът от БВП, за бюджет 2014 г. да не бъде по нисък от 4.5%;

5. Определяне на крайния срок на съществуване на делегираните бюджети и преминаване на финансиране според вида и потребностите на всяко учебно заведение;

6. Мандатност на Директорската длъжност;

7. Отпадане на външното оценяване за 4 клас като необективно и пристрастно;

8. Директорските и учителски заплати веднага да излязат от зависимостта им към делегираните бюджети;

9. Преминаване на учителите към втора категория труд, като професия в огромен риск и най-висок процент на изхабяване.

Няма да коментираме точки 1, 4, 6 като очевидно смислени и навременни мерки, които отдавна трябваше да са приложени в образованието. Спор има само за мандатността на директорите, но той е по-скоро философски-трябва ли един кадърен човек да бъде ограничаван за ръководител. Властта обаче развращава и най-кадърните /казал го е Макиавели още през 15 век/, а власт директорите имат предостатъчно. Въобще мандатност за всички властимащи не е никак лоша идея в България.

Останалото обаче буди недоумение. Да се вдигне с 20 % ЕРС за онези училища, които поради малко ученици не успели да си вдигнат заплатите?! С редките изключения на средищните училища, останалите имат малко ученици, защото не са привлекателни за децата и техните родители. А не са привлекателни, защото явно образоването в тях не е добро.

Пък е защо ще се вдига разходния стандарт? Да не би да се правят повече разходи за учениците? Повече практически занимания ли ще има? Преподаватели от чужбина ли или плазмен монитор на всеки чин, с тач скрийн екран? Едва ли, то е казано – за заплати. Обаче кой полага повече труд - този учител с 26 деца в паралелка или този с 18 /че и по-малко/?

Училищата с много деца имат достатъчно пари в бюджетите си и доказателството е, че правят ремонти със собствени средства и раздават ДМС /допълнително материално стимулиране/. Тези които нямат достатъчно ученици, да се замислят що нямат и да променят нещо. Поне парите са достатъчен стимул за това.

Синдикатите хем искат вдигане на ЕРС, хем искат отпадането на делегираните бюджети, които се формират от ЕРС. Новото финансиране да ставало според потребностите на всяко учебно заведение. Още от сега се знае, че потребностите винаги ще са по-високи от даденостите. Преди бюджетите например, една оздравителна гимназия в Баните имаше потребност от 3 000 лв на ученик. 3 пъти повече от парите за деца в нормалните училища. Отделно, че цяла гимназия бе заделена за оздравяване, все едно в Хасковско повсеместно растат само болни деца. Когато ги разпределиха в общообразователните училища като СОП, броят на реално болните бе като за 1 паралелка.

Бюджетите може и да имат много недостатъци, но факт е, че са сравнително добър критерий за това кое училище е добро и кое не. Нещо, което е важно за родителите. В същия дух е и искането на „Подкрепа“ за намаляване учениците в паралелките. Защото когато едни се пълнят до откат, за други няма дори за минимум. А за съсловието със сигурност е по-добре 3 паралелки по 18 ученика, вместо две по 26. Разликата е в 1 щат, при същия брой деца.

Точка 8 - заплатите да директори и учители да са извън зависимостта на делегираните бюджети. И защо, моля? Намираме за нормално, че една печеливша фирма може да си позволи да дава по-големи заплати, а непечелившата не. Защо едно по-добро училище да не дава повече пари на своите учители? Те явно са по-добри, след като децата им се справят по-добре на приемните изпити или на външното оценяване. Точно заради тази неудобна логика се иска и отпадане на външното оценяване, засега само за 4-тите класове. Било пристрастно и необективно. Така между другото учители и синдикати говореха и при въвеждането на матурите преди 5 години. А те се доказаха.

Всъщност ако учителите си вършат работата, и не допускат преписване по време на изпитите, оценяването си е много на място решение. 4-ти клас е изходно ниво на цял модул в образованието. Добре е ученикът, неговите родители и не на последно място училището да разберат как се учи в техните класове. И ако има слаби резултати, да потърси причините за тях.

Черешката на тортата обаче е точка 9 - с искане за втора категория труд. Във 2-ра категория са металурзи, миньори, работещите в химическата индустрия с: хлор, соди; сярна киселина, амоняк; работници заети в производството на цимент и азбест, нефтопреработватели и такива които боравят с взривни материали. Във втора категория са и хората, които работят постоянно в среда с йонизиращи лъчения, както и такива, които постоянно са в хладилни помещения с температури под -10 градуса. 

Пишещият тези редове има квалификация на учител, дори е преподавал известно време, но езикът му някак си не може да се обърне да твърди, че се изхабява по същия начин като металург или работещ със сярна киселина. Там между другото работят по 8 часа плътно и нямат 3 летни причини да не напускат професията. Така че уважаеми учители, давайте по-умерено с исканията. И журналистите са от вашата категория труд, макар едно световно изследване да ги постави в топ 3 по най-смъртоносните професии на света. Те понякога влизат в огъня, водата, съда /в прекия и преносен смисъл/. Вместо с доброжелателни малолетни, се занимават предимно с недоброжелателни възрастни, понякога и направо с престъпници. Без събота и неделя и без 54 дена платен годишен отпуск.

Да помолим вашия синдикат да ни включи в исканията си, а?

Г.Христов