Преди дни edX обяви нов вид партньорство - с Международния валутен фонд. Организацията, която включва 188 страни и която се стреми да насърчава растежа на световната икономика и икономическа стабилност в партньорство с edX ще издадат онлайн курсове по икономика и финанси. Първите два пилотни "Финансово планиране и политики" и "Анализ на устойчивостта на дълга", ще са предназначени за малък брой държавни служители през следващите месеци, но ще бъдат отворени за всички в интернет през 2014 год.
Ако не сте разбрали нито дума от това, или не виждате връзката му с реалния свят, не се обвинявайте и не се отказвайте да четете по-нататък. Това е само една от поредицата новини, които са свързани с образованието и предизвикателствато на новите технологии, което връхлетя света. И нас включително.
За ценз ли се бори днес един млад човек, или за знания и умения, придобити от „майсторите“ в избраното поприще? Двете неща са доста различни. Работодателите търсят определени качества и умения, но в крайна сметка избират по дипломата. Шансовете с диплома от СУ определено са различни от тези, които има някой с харвардската.
Без диплома не може, ще ви каже всеки. Това направи образованието печеливш бизнес, появи се и един нов „черен пазар“ - на дипломи. Като оставим това настрана, има ли гаранция, че образователната система дава образованост на тези които се включат в нея? Отговорът, както се досещаме може да бъде и да, и не. Затова и въпросът не е този. Въпросът е какво да направят тези, които искат да са наистина образовани, когато установят, че избраното от тях заведение не им дава желаното. Интернет времената родиха една нова възможност. Каквото и да решава Министерство на образованието, както и да са орязани или остарели нашите учебни програми, Земята се върти и светът се развива, така че нивото на образованост да може да зависи от волята и умствения потенциал на отделния човек, а не от решенията на правителствата или материалното положение на родителите ни.
Не става дума за дистанционно или изнесено обучение. Тук иде реч за абсолютно безплатен и свободен достъп до курсовете на Stanford, Duke, California Institute of Technology, University of Illinois at Urbana-Champaign, Berklee College of Music.
Накратко тези курсове се обозначават като MOOC - Massive Open Online Courses. Те са както от водещи в света университети, така и от гении, които самостоятелно разработват учебни програми за десетки милиони студенти. Това започва като експеримент. И понеже водещите университети в света, предимно американските, се включиха в глобалния експеримент, който изследва и едновременно с това преформатира пазара на образователните услуги, студентите от цял свят могат да слушат лекции, качеството на които подминава собствените им колежи и университети. Това повдига конкурентната надпревара на следващо ниво, това е и революция в образованието и за да се възползваш трябва само да знаеш английски и да имаш достъп до интернет.
Какво всъщност е MOOC? Себастиан Трун, професор от Станфорд, през 2011 година води в интернет безплатен курс за изкуствения интелект (колата без шофьор на Google). Студентите, които "следват" курса са 160 хиляди, от 190 страни. След толкова успешния експеримент на Трун американските университети един след друг започват да правят MOOC. Дали това не е началото на структурна промяна на образователния процес?
Във всеки случай през последната година отворените за всички курсове MOOC, по правило безплатни и масово посещавани, се множат. По същество това са видеолекции на един или няколко преподаватели, или с глас зад кадър. Но това вече е допълнено от специализираните технологични платформи - Coursera, Udacity и edX. В зависимост от курса видето се допълва от презентации с необходимата информация, инфографики, линкове към други видеолекции и тестове, с които се затвърждава минатия в лекцията материал. Към видеолекцията има допълнителен материал за самостоятелна подготовка. С останалите студенти може да се обсъжда в чата на страницата с лекции и задания. Самите автори на курса също участват в чата и се включват в обсъждането, макар това в никакъв случай не означава, че всеки би могъл да си поговори с тях, при такава бройка участници. Продължителността на един такъв курс е 4 или повече седмици, като има курсове с фиксиран график и такива, който не изискват дата за предаване на задачите.
При успешно преминаване на курса, например на харвардски професор, студентите получават сертификат. Той обаче в никакъв случай не е еквивалент на съответния сертификат за преминат подобен курс в Харвард, така че който гони документ, ще бъде разочарован. Но за мнозина това е отлична възможност, да изучат физиологията на човека, да се научит да програмират или да наваксат по математика това, което са пропуснали в училище.
Най-големите университети в света поощряват преподавателите да водят лекции онлайн и заделят от работното им време за това. Stanford, Duke, California Institute of Technology, University of Illinois at Urbana-Champaign, Berklee College of Music ползват Coursera. MIT, Нarvard и University of California at Berkeley — проекта edX. Създателите на Udacity привличат за лектори, освен университетските светила, и висококвалифицирани специалисти от водещи компании като Google и Microsoft.
Всичко това е ново, съвсем ново и е в развитие.
Родженият ден на Coursera е 20 април 2012 год., но вече има 200 курса и милиони студенти. За по-малко от година платформата е събрала на 20 милиона долара от инвеститори. Друг милион потребители ползват Udacity и за няколко месеца работа този проект е привлекъл финансиране 15 млн. долара. Harvard и MIT са вложили 30 млн. за развитието на edX (това е единствената платформа, която не е non-for-profit). В крайна сметка няма нищо безплатно, но в случая за създаването на онлайн курсовете плащат самите университети. При това плащат скъпо - от 75 хил. (курс от водещ бизнес колеж) до милиони долари (курс по статистика за бакалаври). Но нещата вече стоят така, че връщане назад няма, ако даден университет не го прави, ще го направят конкурентите.
Как ще се възвърнат тези инвестиции? Има различни идеи на този етап - от заплащане на сертификата за завършен курс до предоставяне на информация за успешно завършилите на заинтересованите работодатели. Приходи могат да дойдат и от продажбата на самия курс на друг университет. Предполага се, че много компании ще предпочетат да обучават свои студенти чрез МООС, вместо по разработени специално за тях програми от различни университети.
Основателите на Coursera и другите подобни платформи твърдят, че курсовете ще бъдат достъпни за всички. Идеята е, че образованието е право, а не привилегия. С такава позиция излизат и спонсорите, макар да не е ясно доколко тя е споделена от самите университети, образованието в които струва на студент десетки хиляди годишно.
Но най-успешният MOOC никога не е имал цел печалба. Khan Academy , създаден с идеална цел от дипломирания в MIT и Харвард Салман Хан. Създаденият лично от него сайт дава безплатен достъп до 4100 микролекции и практически задания по математика, финанси, икономика и други предмети. Проектът се поддържа само с дарения, а голямата част от тях идват от Google и Фонд Бил и Мелинда Гейтс. Лекциите са на английски, преводът на други езици се извършва от доброволци.
Легализацията на МООС, за да бъде наравно с традиционното образование, вече е в ход. През февруари 2013 год. The American Council on Education и Coursera съобщиха, че пет от курсовете в Coursera покриват преподаваното в университетите, и могат да се признаят за алтернатива. Студентите в САЩ, които изберат тази възможност, ще заплатят на Coursera и ще получат документ, признат от около 2000 колежи и университети в САЩ. Скоро след като това бе оповестено в публичното пространство, към 33-те универскитети – партньори на Coursera се прибавиха нови 29, предимно извън Щатите. Други университети (напр. San Jose State University, част от Калифорнийския университет) признават на студентите си прослушаните онлайн лекции за преминат курс срещу минимално заплащане и с някои допълнителни задания.
MOOC няма да замени веселия студентски живот, нито възможността да изградиш връзки и контакти в изучаваната област. Но кутията на Пандора е отворена и за всички е ясно, че за образователната система в света идват нови времена. Да можеш да учиш там, където си, когато ти е удобно, да си на лекциите на големите имена в съответната област, това безспорно е голям шанс, а за някои хора – единствена възможност да получат високо качество на преподаване. За качеството на диалога, обмена на идеи и проверката на знанията в МООС, засега има много да се желае, казват по-запознатите. Но както еропейските университети вече правят интервю с кандидатите си по скайп и това е стандарт, можем да си представи и деня, в който МООС ще бъде стандартна възможност. А когато това стане, колко ли голяма ще е дистанцията, която БГ образованието ще има да преодолява?
Ако сте стигнали дотук, изгледайте този TED семинар. Той е за естествената потребност и способност на хората да учат сами. Учителят само трябва да предоставя необходимото за целта. Ама че работа. В МОМН знаят ли?
