На Ердоган му останаха само три възможности. При това и трите са лоши. За него поне. Защото той вече не е онзи Ердоган, който беше допреди няколко седмици, твърди коментаторът на "Ди Цайт" Михаел Туман.
Ердоган вече загуби битката за "Таксим". Стотици хиляди души празнуват там освобождението си от страха, празнуват раждането на гражданското самочувствие. Авторитетът на премиера Ердоган, който допреди две седмици беше неоспорим в турското общество, междувременно е силно пострадал. Докато през май всички бяха убедени, че Ердоган ще остане на власт до 100-годишния юбилей на Турската република, сега вече никой не се наема да прави точни прогнози. Към този момент вече е ясно, че в битката с протестиращите на Ердоган му останаха само три възможности, като и трите са лоши за него. Ето кои са те:
Нищо добро за Ердоган
Ердоган би могъл да избере варианта военна операция, в рамките на която да презвеме възвишението Таксим, да задържи, разгони или убие демонстрантите. Може да обяви извънредно положение, да въведе вечерен час и с помощта на военните, жандармерията и полицията да направи така, че Турция да потъне в гробна тишина. В този случай той би се присъединил към клуба на владетелите с окървавени ръце. Нещо, което Ердоган едва ли желае.
Втората опция е да продължи да управлява - и да се прави, че не вижда как демонстрантите всяка вечер го правят за посмешище, как иронично преобръщат думите му, за да ги превърнат в култов виц. Авторитетът на Ердоган е на привършване и е трудно да се каже какво ще остане от него след това бурно лято.
Как ще постъпи Ердоган?
Третата възможост вероятно е най-добата. Ердоган би могъл да се изправи пред народа си и да произнесе реч, в която да се извини за полицейските насилия и обидните думи. Би могъл да каже: "Разбрах ви. Разбрах какво искате да ми кажете. Няма да строим никакъв парк". Би могъл също така да оттегли злополучното име на предвидения трети мост над Босфора, за който е планирано да бъде кръстен на султан Селим, прочул се със зверствата си срещу алевитите.
Нито един полезен ход
Ако премиерът направи всичко това, той може и да успее да прекрати протестите. Или поне да намали интензивността им. Още повече, че голяма част от демонстрантите не искат неговата незабавна оставка. Само че един такъв Ердоган - мил и сговорчив - просто няма да е Ердоган. Той би загубил ореола си на непобедимия и силен водач - най-значимия след Ататюрк. Или дори след Сюлейман Великолепни. Това би се оказало проблем най-вече за неговите привърженици, които вярват в неговата непоклатимост и сила. Дали биха му простили подобно отстъпление? Съвсем друг въпрос е дали Ердоган изобщо е способен да играе такава роля.
Независимо от това по кой от тези три пътища ще поеме, Ердоган на практика не разполага с нито един полезен ход. Името му е очернено. Той вече не е онзи Ердоган, който е уважаван на международната сцена, който се отличава с непреклонна воля, непоколебим характер и безкомпромисен устрем напред, към успеха. В битката за "Таксим" той изгуби поне едно от тези си качества, ако не и всичките. При това става дума за една битка, която самият той предизвика.