Салвадорецът Иля Гонзалез е ръководител на обекта за корекция и почистване на речното корито на река Тополовска в село Дълбок извор. От първия момент на появата си той привлече вниманието на присъстващите на официалното откриване. Какво прави един чужденец тук? Ще се справи ли със задачата? Как ще се разбира с българите- започнаха да се питат местните. Почти два месеца по- късно отговорите са известни, а Иля охотно разказва за живота си, за професията и срещите с косбунарци.

Т.К.: Кой е господин Иля Гонзалез и какво прави в България?

И.Г.: Аз съм от Салвадор или както е правилно Ел Салвадор. Дойдох в България 18-годишен, през 1984г. като студент във Висшия институт по архитектура и строителство – тогава ВИАС, а сега УАСГ. Бях започнал образованието си в Коста Рика, но ми си отдаде възможност и дойдох тук.В Латинска Америка българското образование се ползваше с огромен авторитет. Първата година трябваше да уча език. По- стари студенти ме посъветваха- първо научи български, а след това ще ти е по- лесно. И аз положих много усилия. Оказа се, че системите на образование тук и в Коста Рика са много различни – там се залага на практическите задачи. Тук получих много солидна теоретична подготовка от много добри преподаватели. Където и да отидех имах самочувствието на професионалист от високо ниво, а завършилите тук се ползваха с авторитет.

Т.К.:И какво Ви свързва с България днес?

И.Г.:Докато учех последната година в института се запознах с жена ми – през август. През септември вече бяхме така да се каже гаджета, а през декември й поисках ръката. И така вече сме 21 години заедно. Но времето беше трудно. След промените през 1989-та година чуждестранните студенти се оказахме незавършили и без издръжка. На тези, които ни оставаше малко ни дадоха шанс да се дипломираме, но ми трябваше финансова помощ. Наложи се да остана още малко- да работя преди да защитя дипломната си работа. През 1992 година се роди и дъщеря ни – Ана-Мария. Когато беше двегодишна заминахме за Салвадор. Но когато навърши 18 години тя се завърна за да получи европейско образование. Година и половина след това и ние решихме да се върнем, за да сме по-близо до нея. Ана – Мария има двойно гражданство и сега е студентка в Холандия по бизнес и световна икономика.

Т.К.:Говори ли български?

И.Г.:Да. В началото когато отидохме в Латинска Америка съпругата ми разговаряше с нея на български. Но когато порасна и започна да общува с хората наоколо, вместо на майчин език започна да отговаря само на испански. Тогава решихме, че в дома ни ще се говори само на български. Така покрай нея и аз запазих вашия език и до сега го говоря добре.

Т.К.:Не съжалявате, че сте се върнали тук?

И.Г.:О, не. Дойдохме си, качихме килограми (смее се) – защото тук имате много хубава кухня и през януари започнахме работа във фирма „Запрянови“. Аз – като технически ръководител, а съпругата ми, която също е строителен инженер, в офиса. Дълбок извор е първият ми голям обект, а предстоят още два- за изграждането на водния цикъл в Макреш – Видинско и Исперих.

Т.К.:Какво точно правите?

И.Г.:Корекция на речното корито- да се разшири, да се почисти от наноси. Изграждаме берми и габиони – съоръжения, които няма да позволяват на реката неконтролирано да излиза и да наводнява близките имоти. Строим диги в продължение на 1 км. Там където реката се стеснява при мостът има предпоставки коритото да се заприщва и за това е необходимо да се направи бетонен преливник и да се защити коритото и бреговете с габиони.

Т.К.:Как сте посрещнат тук? Как работите с местните?

И.Г.:Много добре. С кметът Янко Янков се чуваме редовно, той следи обекта. Работим съвместно с инж. Желязкова от Община Първомай. Бях приятно изненадан когато на откриването на обекта (първата копка) чух испанска реч. Оказа се, че в селото има българо-испански цех. А и има много хора, които са работили в Испания.

Т.К.:Как изглежда България 20 години по- късно?

И.Г.:България продължава да бъде една много красива страна, с много надежди, които политиците (както на много места по света) се опитват (понякога успяват) да унищожат. Новите политици не положиха никакви усилия, а имаше основания да се очаква България да стане една много развита страна. Това което помня – високото ниво на култура, на образование е западнало. И общуването между хората се е променило.

Т.К.:Кое Ви е любимото място в България?

И.Г.:Смолян – там се роди дъщеря ми. Това е красив град с красива природа и чист въздух. Аз предпочитам планината. Ел Салвадор е място с красиви плажове и много вулкани. Тук по- различното е планината. От студентските години помня и Мелник. За съжаление сега не остава време да се поразходим.

Българите трябва да запазят красивото, българските обичаи. Всички заедно трябва да решават проблемите си и да намерят смисъла на живота. И да не забравят, както ми каза веднъж един много близък приятел от Трявна, че България някога е била Велика Държава.

Теодора Кирякова