Бившият регионален министър Лиляна Павлова и депутатът от БСП Димчо Михалевски влязоха в спор по темата за узаконяването на ромските катуни.
По време на дискусия в ефира на bTV двамата защитиха противоположни тези относно предложението за узаконяване на незаконни постройки.

„Искаме да променим законодателството така, че да гарантираме правото на единствен дом и правото на имот, свързан с поминък. Целта е да спрем временно влезлите в сила разрешения за разрушаване на жилищни сгради и да изготвим закон, който да облекчи узаконяването на имоти", обясни Михалевски.
„Не е възможно да бъдат узаконени всички гради и ромски махали, но трябва да направим така, че това, което отговаря на законовите условия и е от обществен интерес - да бъде узаконено", посочи депутатът.

„Теоритично звучи добре, но смятам, че това категорично нарушава правата на всички българи, които искат да живеят в една правова държава и са спазвали законите", заяви от своя страна Лиляна Павлова. Според нея такъв закон ще създаде възможности за анархия, за беззаконие. „Това дава отваряне на вратички, които малко по малко стават порта и стават разграден двор", посочи ексрегионалният министър.

98% от българските граждани искат да спазват законите и реда. Заради единични казуси не може да нарушаваме законите, категорична бе Павлова. „Покрай ромските махали ще се узакони какво ли не", предупреди тя и допълни: „Заради 3% от гражданите, ние ще ощетим 97%".
„В гетата сградите не отговарят на конструктивна, земетръсна и санитарно-хигиенни норми, ние това ли искаме да узаконим?", риторично попита Лиляна Павлова.

В сутрешния блок имаше пряко включване от ул. „Братска дружба" в кв. „Факултета" в София, където голяма част от постройките са незаконни. Много малка част от живеещите там имат електричество, тъй като няма законова възможност да им се открие партида.

„Това може да се случи единствено, ако парламентаристите ни решат да узаконят тези постройки", обясни жител на ромската махала. Запитан дали жителите са готови да плащат сметки, такса смет, данък сграда, той посочи, че в момента, в който се каже „да", хората ще кажат „трябва да отделя". Всеки би могъл да отдели 200 лв. на година, за да си плати данъка и да живее като бял човек, смята той. По думите му 3% от хората са собственици на земите, върху които са построени сградите.

Арх. Пламен Петков от кметството в Красна поляна, който също беше на мястото, обаче обясни, че узаконяването на тези жилища не би могло да стане. „За да бъде узаконена една сграда, тя трябва и да е безопасна. Не бих казал, че тези са безопасни. Не бихме могли да издадем разрешителни, ние трябва да обречем тези хора на една опасност, която застрашава тяхното здраве и живот", категоричен бе специалистът.

„Ако има вратичка в закона, ще се узакони и нещо, което е опасно", коментира от студиото Лиляна Павлова. „В крайна сметка държавата не трябва да позволява, трябва да има уважение към всички хора, които спазват законите", смята още тя.

„Няма да бъдат узаконени сгради, които са неизрядни", посочи от своя страна Михалевски. Той даде примери с два казуса - в Асеновград, където е издадена заповед за разрушаване на къща, която е паметник на културата, както и с рибарите от Ченгене скеле, чиито постройки в рибарското селище е предвидено да бъдат разрушени.

„Трябва да излезем от единичните случаи. Когато говорим за рибари, стоянки е едно, но когато са построени незаконни 3-етажни сгради, които са единствено жилище, трябва ли да узаконим?", попита в заключение бившият министър на регионалното развитие и благоустройството.