4 са откритите процедури по Закона за обществени поръчки с поръчител Община Първомай в момента. Едната е за доставка на народни носии, театрални костюми, костюми за мажоретни състави, анцузи, маратонки, чорапи, гащета, тениски и други аксесоари за изпълнение на дейности по проект „Децата на Първомай – равен старт за всички” с бенефициент община Първомай. Втората е за доставка чрез закупуване на оборудване, съоръжения и обзавеждане на Център за настаняване от семеен тип на територията на община Първомай при реализацията на проект “Център за нашите деца”, финансиран от Оперативна програма “Регионално развитие”. Третата процедура е за фирма за невъоръжена охрана на общинските обекти, разположени на територията на община Първомай и осъществяване на контрол по спазване на общинските наредби”, а последната е за отпечатване и доставка на ваучери за облекло и обувки за нуждите на община Първомай.
Едно от първите изисквания към всяка обществена поръчка е да бъде публикувана в сайта на Агенцията за обществени поръчки и в регистъра на общината, което е факт. За всяка процедура е записан срок за достъп до документацията и срок за подаване на документите.
Често законът за обществените поръчки е атакуван в общонационален план, заради възможностите за корупционни практики, допускани от сега действащите текстове. Със сигурност публикуването и липсата на информация за обществените поръчки не е между слабите звена в ЗОП, с изключение на случаите, в които се отправя специална покана за участие. Тогава се случва да не бъде поканен някой от конкурентите.
Проблемите се създават от формулирането на критериите и възможността за влияние на възложителя върху избора на изпълнител. Популярен пример за това е случай, в който фирма печели обществена поръчка заради 20 - годишна гаранция. 3 години по- късно фирмата фалира, а гаранцията не е финансово обезпечена.
Друг слаб момент е липсата на контрол по изпълнението, а договорите не е задължително да се публикуват в обществено достъпни сайтове. Много често тази информация се заплаща. Позовавайки се на ЗОП, изпълнителите свободно определят голяма част от сключените договори за фирмена тайна.
Допустима са и анекси, които променят първоначалните условия. Агенцията за обществените поръчки не може да контролира изпълнението на поръчките, тя само може да сезира Сметната палата, от волята на която зависи нарушителите да бъдат санкционирани. Това са „вратичките“, които са предпоставка за корупционни схеми. Понякога на възложителите им са необходими само няколко месеца, за да навлязат в тях. Докато тези пропуски в Закона не бъдат премахнати, обществените поръчки ще са в основата на нарушенията и незаконното забогатяване.
Теодора Кирякова
