59-годишният Тодор Лозанов от Харманли, който се самозапали и почина тази сутрин, е чакал от две години за настаняване в дом за мъже с психични заболявания в с. Петково, Смолянско. „Молбата му за прием е от 25 август 2011 година“, уточни шефката на социалната дирекция в региона Грета Иванова. Тя допълни, че двете подобни заведения в областта – в Пъстрогор, Свиленградско, и в Радовец, Тополовградско, са пълни. Първият дом е за жени и има капацитет 70 места, а в листата на чакащите са 117. В дома за мъже в Радовец пък има място за 75 психично болни, всички те са заети, а броят на чакащите е 220. Три пъти повече от местата.

„Проблемът с липсата на места в домовете за психично болни е в цялата страна. За приемане в тях се чака средно по 3-4 години. Става дума за хора с психични заболявания в сравнително спокоен стадий. При изостряне на болестта те се настаняват за лечение в психиатрични клиники.

Бъдещето обаче е в домове за настаняване от семеен тип, за около 15 души, за които могат да се полагат по-качествени грижи. Създаването на такива заведения е в ръцете на общините, а от социалното министерство гарантират подкрепа за всяка община, която се заеме с откриването на такъв дом“, допълни шефката на социалните.

Тодор Лозанов само преди седмица се върнал от психиатрията в Кърджали. Той е с диагноза шизофрения още от 17-годишен. Допреди няколко години за него си грижела майка му, но тя починала. След смъртта й за Тодор полагала грижи специално наетата Дамянка Борисова. Още приживе майката на Тодор дори й прехвърлила жилището си на ул. „Иван Вазов“ №24 на нейно име като отплата за грижите й. По думите на съседи обаче тя имала още двама трима клиенти в Харманли. Дамянка му готвела, перяла и чистела, но не нощувала в жилището. Тази сутрин около 8.10 часа съседи чули писъци и видели Тодор да тича в пламъци из двора. Опитали се да го спасят, като го загърнали в одеало, но вече било късно. Според съдебния лекар д-р Христо Еленски Тодор се е запалил с газ. Гледачката Дамянка обасни, че в дома винаги имало шише с газ, с което тодор и майка му, докато била жива обтривали коленете си при ревматични болки.

Починалият никога не е споделял намерението си да се самозапали. Бил кротък. Само в моменти на депресия го налягали мисли да сложи край на живота си, но след престой в психиатрия и разговорите с лекари и терапевти гледал по-ведро на живота. Последният му престой в Кърджали продължил месец и половина. Но преди седмица го изписали.

Той няма братя и сестри, нито други близки.

Тодор Кръшков

Шефката на социалната дирекция Грета Иванова

Въпреки диагнозата си Тодор бил приживе усмихнат и отзивчив

домът на мъжа-факла и двора из който той тичал в пламъци

близките събираха остатъците от обгорялото тяло

Дамянка Борисова се е грижила за Тодор през последните 3 години като за брат