Снимка: Occupy Turkey

Европейските турци се надигнаха срещу диктатурата на анадолските ислямисти и увенчаха своята първа победа. Това е доминиращата оценка във форумите на демонстранциите и сблъсъците, заляли Истанбул, Анкара и Измир през последните дни. Така започва материалът на "Репортер".

Протестите започнаха като екологични и се превърнаха в политически – от израз на гражданска позиция срещу плана за застрояване на парка Гeзи, предвиждащ изсичането на вековни дървета до искане на оставката на премиера Реджеп Ердоган и управляващата проислямска Партия на справедливостта. Гези е едно от емблематичните места в Истанбул – любим кът на студентите и артистичните среди. Малко преди посегателството над него в Турция беше прокаран и закон за затягане на режима за продажба и употреба на алкохол в страната, което мнозина наблюдатели определиха като пълзящ ислямизъм. Опозиционните настроения срещу премиера се подсилиха и от страховете, че страната им е тласкана към военен конфликт със Сирия и че бавно, но сигурно се отстъпва от заветите на Ататюрк. Недоволството на образованите турци започна от социалните мрежи Туитър и Фейсбук и преля на площадите в големите градове.

Дали турските бунтове ще прераснат в "арабска пролет" - гражданска война, или в българския вариант – задействане на инстинкта за самосъхранение и подаване на оставка на правителството, е въпросът, който си задават най-често нашите коментатори. Отговорът му се съдържа във въпроса, вълнуващ западните анализатори: дали спонтанното недоволство на образованите турци няма да бъде подчинено на интересите на глобалните диригенти на световния ред. Те всъщност вече се намесиха – посъветваха Ердоган да изтегли полицейските части от района на Тексим и да не си играе с огъня.

Очевидно самодоволството на турския премиер и грандоманските му строителни и (най-вече) енергийни планове отдавна се сблъскват с интересите на американските и европейски политици. На западните стратези не им трябват прекалено силни държави нито на Балканите, нито в Близкия Изток.  В тази посока са и опитите да се обособи независим Кюрдистан – след събитията в Сирия местните турци, заедно със събратята си от Ирак, Турция и Иран отново издигат глас за създаване на своя автономна държава, по модела на Израел.

Любопитното е, че бунтовете в Турция избухнаха малко след посещението на Реджеп Ердоган при Барак Обама. (Също както и нашите февруарски протести заляха площадите след визитата на Борисов във Вашингтон.)  Това навява на предположения, че турската революция ще завърши като нашата. САЩ повече отвсякога се нуждаят от надежден партньор на Босфора, тъй като и без това има достатъчно проблеми в региона - конфликтът с Иран, нерешеният палестински въпрос, проблематичният Ирак. 

А и турските политици няма да допуснат провал на туристически си сезон.