Днес е 24 май! На този ден в България се чества българската просвета, култура и създаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя.

Тази година се навършват 1150 години от Великоморавската мисия на братята Кирил и Методий, при която те записват свещените писания на глаголица.В началото на 860-те год. в Централна Европа се оформя съюз между Немското кралство и България, насочен срещу Великоморавия. Подпомогнат от българите немският крал Лудвиг Немски нахлува във Великоморавия. Ето защо през същата 862 година княз Ростислав провожда пратеници при византийския император Михаил III с молба за помощ. Освен това той моли да му бъдат изпратени християнски мисионери , които да проповядват на славянски език. Така той иска да премахне немското влияние в страната си. Византия се съгласява, тъй като по този начин цели да спечели съюзник и да неутрализира немското влияние. Ромеите решават да изпратят братята Кирил и Методий, тъй като те са се доказали като мисионери. През пролетта на 863 година те са посрещнати тържествено във Великоморавия заедно с учениците си във Велеград. Там тсъздават много училища, проповядват на славянски език, обучават много ученици. Константин-Кирил Философ поставя основите на славянската литургия, която, макар да има някои византийски елементи, като цяло притежава самобитен облик.

На форум, посветен на тези събития, един от изследователите й д-р Милен Врабевски, казва, че с превода на Светите книги на говорим народен език и със защитаването на правото му на съществуване, редом с латински, гръцки и еврейски, Кирил и Методий са изпреварвали с близо пет века реформацията в богослужението, литературата и културата на Средновековна Европа. За българите създаването на кирилицата – българската азбука е особено значим повод за национална гордост и трябва непрекъснато да напомняме със самочувствие безспорния исторически факт, че България е люлка на европейската култура. Дейността на Кирило-Методиевите ученици и последователи в България е непосредствено продължение на Великоморавската мисия; неслучайно те идват тъкмо в България; тук те намират политическата структура, необходима за утвърждаване на своето епохално просветителско дело“,

Светският празник за св.св.Кирил и Методий, който се развива като специфично българско явление, бележи началото си през Възраждането. Свързва се по традиция с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя.

Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в "Христоматия славянского язъка" от 1852г. на Неофит Рилски.

През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски. На следващата година, 1858г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.

В словото си, произнесено по случай 24 май 2003 година пред Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий", академик Юхновски обаче разказва за сборник с арменски пътеписи от 1813 г., в който е открито описание от един свещеник, свидетелстващ, че на 22 май 1803 г. го завели в Шумен "на празник на писмеността на българите" и той видял "как те пели тъжни песни и после играли хоро". Така сега знаем, че първото известно ни светско честване на Кирил и Методий у нас е от преди повече от 200 години. Това е най-дълго честваният празник в държавата ни.

В средата на ХІХ век празникът се чествал и в Русия, и в България, във връзка със започналата борба за църковна независимост. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.

След Освобождението 11 май става всеучилищен празник на славянските първоучители. Тогава възниква и идеята за празничен химн. В Русе, през 1892 г. Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва химна "Върви народе възродени". През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.

С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече си имаме два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).

Празничният концерт, с който в Първомай ще бъде отбелязан 24 май е посветен на 1150 години от мисията на Светите братя Кирил и Методий във Великоморавия. На него ще бъдат отличени учители и културни дейци със заслуги през изминалата година. В програмата участват ученици от всички училища в град Първомай и ОДЗ "8 март".

Теодора Кирякова