В началото бе Словото. И Словото бе светлина – светлина за умовете и душите на хората. Нашият народ получи тази светлина чрез благодатния “дъжд на буквите”, създадени от Св. Кирил и хилядите преведени и написани страници от Св. Методий и техните ученици.
Няколко знайни (Константин Преславски, Наум, Ангеларий, Горазд, Сава, Климент Охридски) и много незнайни имена, чрез чието дело се съхраняват и развиват славянската писменост и култура.
Всички знаем за Златния век по времето на цар Симеон и висотите, до които достигат българското слово и книжнина. Но всички сме чели и помним и Паисиевото “О, неразумни и юроде…”.
Защо ли точно в този празничен ден го споменавам? Може би, защото имам усещането, че сме загубили празника в душите си. Няма го възторжения възрожденски дух на почит към двамата братя и тяхното дело.
Забравили сме или не осъзнаваме какво бихме били без Словото, без нашите букви. Забравили сме, че “Голи са без Книги всички народи”.
Мисълта за насъщния надмогва и унищожава тази светлина на душите. Пламъчето свети само в очите на най-малките, тези, които гордо ще крачат със своите ленти “Отличник”.
А другите? Иска ми се да не задължаваме учениците си да отбелязват най-българския празник. Иска ми се всички хора да излязат спонтанно и да почетат делото на светите братя.
Защото тук няма политика. Има само признателност за това какви сме били и дадените ни възможности да отворим умовете си за светлината.
Словото – то е началото. Ако го загубим – това ще е краят ни. Дали го осъзнаваме!
Маргарита Никова - преподавател по бълг.език и литература в ПГХХТ "Проф. д-р Ас.Златаров"- Димитровград