Находката край с. Ангел Войвода на древен часовник, която взриви преди десетина дни медийното пространство е наистина уникална. Това потвърди и археологът Красимир Лещаков. Той вече е бил на място за оглед на съоръжението. Според първите заключения на специалиста, все още не може да се твърди, че става въпрос за слънчев часовник, но че е астрономически уред е факт.
„Става дума за измерване на точното положение на слънцето при голямото и малкото слънцестоене, т. е. при пролетно и есенно равноденствие. За да бъде слънчев часовник му трябва циферблат, който липсва. Може и да е разбит, ако е бил на плочи, или е бил от някакъв нетраен материал“.
Арехологът коментира обаче, че в сравнение с познатите досега такива съоръжения, например като това до Зайчи връх, над Кабиле; откритието на телевизинонния екип на режисьорката Мая Вапцарова, която първа съобщи за находката край Ангел войвода, е много различно. “Става въпрос за улей, който е дълъг някъде около два метра и за дупка /легло / на стълб, който е бил вертикален. Сянката му може да ни ориентира за часовете в денонощието. Съоръжението в Минерални бани е в по-напреднала фаза от това край Кабиле, при това е технологически по-съвършено.“, смята още Лещаков.
Още при бума на разпространение на новината, находката край минералбанското село беше наречена “уникална", "със световно значение“ и сравнена с единствения подобен часовник, който е в Мексико. Българският часовник обаче превъзхождал мексиканския, защото е със 7 стъпала.
По този повод Лещаков обяви, че на практика двата часовника са изградени на един и същ принцип, но не могат да се сравняват като стойност на находката, защото мексиканският е много по-късен, с датировка 2-3 век. „Нащето съоръжение е най-малко от 16-17 в. пр. Хр., което означава раннотракийско време и е действало някъде до Елинизма. След това вече има слънчеви часовници, които са осъвършенствани. Тоест, този до с. Ангел войвода е неразвит вид часовник, който е характерен за ранно тракийската култура.“.
Тракологът проф. Иван Маразов пък смята, че находката е каменен олтар, което обаче не намалява значението на откритото. Също като Лещаков и той допуска, че е възможно да става въпрос за своебразен календар. „Чрез съоръжението вероятно хората са отбелязвали прехода на сезоните и празниците си. Не е много точно обаче, ако наречем съоръжението обсерватория, защото древните хора надали са имали подобни времеви ориентири“. За стъпалата, за които толкова много се говори, че са превъзходството на българската находка над подобната мексиканска, Маразов смята, че са по-скоро символични. Сакралността им според него е свързана с изкачването към небето.
Той обаче е категоричен, че по нашите земи става въпрос за царска, за аристократична култура и съоръженията са били предназначени за „много тънка“ социална прослойка. Според него датировката на находката е около 1200-1300 год. пр. Хр.
Мнението на проф. Маразов е, че предвид богатството на Хасковско и Кърждалийско на артефакти от старотракийско време, е резонно в този край да се направи център на мегалитната култура. „Това не са скъпи проекти, а ще имаме убеден съм много интересни резултати“, категоричен е спецът.
М. Манолова
