За 68 поредна година Владимир Желязков посреща Деня на победата. За 95-годишният бай Владо това е ден, който определя и осмисля целия му живот. Вестта за капитулацията на Хитлер, той посреща в Унгария,където воюва за свободна Европа. След фронта той се завръща в България и завършва Селскостопанска академия. 10 години работи в родното си село Караджалово като агроном, а след това, в продължение на 20 години е преподавател днешното ПГСС „Васил Левски“. Има две дъщери, четирима внука и един правнук- първокласник.

За участието си във военните действия Владимир Желязков има 8 медала, три от които са съветски. Обича ги всичките и не може да каже кой е най- важният за него.

В момента е председател на Съюза на ветераните от войните в Първомай. За 9 май той споделя:

На този ден преди 68г. завърши най-голямата и най- кръвопролитна война в историята на човечеството, причинила смъртта на милиони и нанесла огромни материални и морални щети. Град Първомай участва с 1600 души през двете фази на войната. По силата на биологичния закон, сега са живи едва 35 от тях. И след толкова години ние, ветераните помним кошмарните дни и нощи на фронта, помним студената зима, дълбокия сняг, тъмните землянки и калните окопи. И сега в нашите старчески сънища се стряскаме от грохота на оръдията и свистенето на куршумите. Въпреки трудностите ние оцеляхме и извоювахме победата. Но не бяхме сами- от далечна България идваха делегации от родината,посещаваха ни на бойната линия. От писмата на близките си научавахме за разгърналото се всенародно движение в подкрепа на фронтоваците. На повика на врага да напуснем фронта и да се завърнем в родните си градове, ние отговаряхме: „Пътят за България минава през Берлин.“ Там, където червеноармейците Михаил Егоров и Мелитон Кантария издигнаха червеното знаме на победата над Райхстага.“