Тайният запис на разговора между Бойко Борисов, Николай Кокинов и Мирослав Найденов взриви общественото мнение през последните дни. Народът се раздели на две по въпроса кое е по-важното – незаконното подслушване или самото съдържание на разговора.

Всъщност, важни са и двeтe.

Да подслушваш доскорошния премиер не е повод за гордост в която и да е държава. А с речника на нашия пък би се срамувал всеки.

„Държавата се е управлявала по престъпен начин. Разговорът между тримата прилича на диалог от „Кръстникът”, използва повода за предизборна агитация Сергей Станишев.

Съгласни сме, др. Станишев. Само че откога се управлява така?

Докато четях какво си говорят тримцата – Борисов, Кокинов и Найденов, в паметта ми изплува един спомен отпреди 15 години.

1998-а. Намираме се във вилата на бизнесмен от Сопот. Тя е закътана в горичката над градчето. Сред гостите са доскорошният депутат Христо Марков и бившият министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Александър Сталийски (лека му пръст, почина през 2004 г.). Компанията е весела, разказват се интересни случки.

Разказва Христо Марков:

„Бяхме отишли в кабинета на бате Сашо (Ал. Сталийски –б.а.). В групата беше и Коцето Тренчев (лидерът на „Подкрепа” Константин Тренчев – б.а.). Седим на масата и си приказваме, когато изведнъж вратата се отваря и на прага застава някаква карикатура – с маратонки, цивилен панталон, униформена куртка с генералски пагони и фуражка. Удари една козирка и кресна: „Господин министър! Имам информация, че в България се готви държавен преврат!”

„Онемяхме, разказва Христо Марков (по онова време той е депутат, член на парламентарната комисия по национална сигурност). Очилата на Коцето Тренчев се изпотиха. Все пак се намирахме в кабината на министъра на отбраната...

Докато ние мълчахме, изгубили ума и дума, бате Сашо махна небрежно с ръка и отвърна на карикатурата: „Знам, знам. Свободен си”. Годината на случката е 1992-а.

„Този беше луд”, обяснява през 1998-а във вилата над Сопот Александър Сталийски. „Беше ми заместник по тила. Набутаха ми го с връзки, даже вече не помня кой ми го натресе. Но това не беше най-лошото”. Сталийски си наля още една водка и продължи:

„В България пристигна делегация от НАТО. Генерали. Поканих ги в моя кабинет и водим разговори. По едно време тоя същия, лудият, взема думата: „Вие в НАТО нямате никаква физическа подготовка. Като баби сте...”

И за да докаже каква подготовка има българският войник, отиде до бюрото ми, поразчисти писалището и с един отскок от място се озова отгоре... Очите на натовските генерали станаха като палачинки”, разказва Сталийски.

„Това не може да е истина”, не вярвам аз.

„Абсолютно е вярно”, потвърждава Сталийски. И продължава: „Само след два часа ми звъни Желю (президентът Желю Желев – б.а.) и ми вика: Какви са тези гимнастики в твоя кабинет? Ставаме за смях”

„А президентът откъде знаеше?”, питам аз.

„Как откъде? Имаше си шпиони при нас. И ние си имахме свои хора в президентството. Такава ни беше цялата работа. Ударихме го на шпионлък”, обясни Сталийски.

Онази вечер във вилата край Сопот се е запечатала в паметта ми с ясни подробности. И това не са СРС-та. Това са разкази на очевидци. При това двама.

И става дума за зората на демокрацията у нас – началото на 90-те години. От онова време е и култовата фраза „Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер”. Репликата принадлежи на Нейчо Неев.

Да се смееш ли, да плачеш ли...

По-късните събития в страната показаха, че първо се смяхме, после обаче работата дойде до рев.

„Шпионлъкът” придоби чудовищни размери, а връзкарството - „зетьо-шуро-баджанакизма”, както го нарича Захари Стоянов, плъзна по снагата на държавата като проказа. И досега в България е по-лесно да станеш министър, отколкото разсилен в училище. Въпрос на връзки, понякога на късмет – да се намираш на подходящ кръстопът в подходящо време. Така стана министър на здравеопазването една друга карикатура – Анна-Мария Борисова (ако някой вече изобщо си спомня за нея, макар че беше само преди две години).

Българските правителства до едно управляваха по престъпен начин, включително и вие, др. Станишев.

Достатъчно е да припомним само някои:

Жан Виденов – тотално съсипване на държавата, срив на банките, хората загубиха спестяванията си.

Иван Костов – криминална приватизация, раздаването на апетитни части от държавата за жълти стотинки, приятелските кръгове около властта.

Симеон Сакскобургготски – достатъчно е да припомним снимката от яхтата – министри и депутати в приятелската компания на контрабандист №1 Иван Тодоров Доктора.

Станишев-Доган-Симеон - утроена кражба, обръчите от фирми, „хидроинженера” с милионни хонорари, самият вътрешен министър Румен Петков на срещи с босове на организираната престъпност.

ГЕРБ – калинки-малинки, удари срещу престъпността, но срещу „другата престъпност”. „И сред нас има негодници, но те са нашите негодници”. Достатъчно е да се посочи, че разследването срещу Мирослав Найденов е образувано през 2009-а, къде е било скрито до 2013-а?

Подслушване и слухтене. (Бай Иван няма против да се подслушват министрите, но се пита: А като са ги подслушвали, защо не са ги хванали?) Държавна контрабанда за около 1.5 млрд. годишно.

Е, кое от досегашните правителства не е било престъпно?

И сега искат пак. Искат това да продължи. Въпреки че „демократичните” български правителства без изключение носят всички белези на организирана престъпна група. Или може по-вярното е, че страната в действителност се управлява от организирана престъпна група, а правителствата са просто една фасада, демократичен декор.

Протестите на улицата през февруари тази година явно не са подсказали нищо на властта. Хората протестираха не само срещу ГЕРБ, а срещу всички досегашни управляващи. По много причини, сред които и изброените по-горе.

Но те искат пак. Водещите в социологическите проучвания партии вече са били във властта. В същите правителства, които планомерно и последователно ни доведоха отвъд ръба на мизерията.

Може би сред „симпатичните малки партии“, както ги нарича проф. Михаил Константинов, има честни и добронамерени. Дори да е така, връх на реалните им шансове е да попаднат в парламента. Но без шанс да променят нищо.

Затова изборът на 12 май за повечето хора ще е избор между злини. Между добро и зло изборът е лесен. Но измежду няколко злини? По-малката. Коя е тя, ще разберем в неделя вечерта.

Тодор Кръшков