Жената,  с която живеел човекът-факла, сега трепери от роднините на Венци.

Сестрата и големият му син идват от Норвегия и я заплашили със смърт по телефона.

На 1 май, пред очите на десетки очевидци, 47 годишният Венцислав Козарев от Смолян се заля с бензин и се самозапали в центъра на квартал Райково. По-късно е закаран в тежко състояние в клиниката по изгаряния в Пловдив, с над 80% изгаряния по цялото тяло. 24 часа по-късно състоянието му е много тежко, той е в безсъзнание, а лекарите  в Университетска болница в Пловдив „Свети Георги” се борят за живота му. Гледката на горящия човек, бягащ през пълния с хора площад в празничния ден, потресе не само случайните свидетели на зловещия инцидент.

Наташа Петрова, жената с която живеел самозапалилият се мъж от Смолян е в шок.

Тя е само на 33 години, но съдбата изобщо не е била щедра към нея. Насила я омъжват за непознат мъж когато е на 18 години, после й вземат двете момичета, които днес са на 12г. и 14г. и я вкарват в психиатрия. Среща втори мъж и живяла с него 1 година, но бившия затворник налитал на Наташа и на майка й, която тогава била жива. После идва и животът й с Венци, побоища, тормоз и дива ревност:

”Метеше пода с мен, слушаше измислиците на хората, че съм ходела по мъже и ме пребиваше. Страх и омраза, това изпитвам към него”, разказа часове след показното самозапалване жената.

Последният ужас от връзката й с Венцислав, Наташа преживя на 1 май, когато пред очите й бащата на детето й пламна. Това обаче само част от драмата на крехката и мъничка Наташа, която живеела с Венцислав от 3 години на семейни начала. Заради лошата семейна среда, социалните служби отнемат сина им Венци- на 2.5г., кръстен на баща си, и го дават на приемно семейство.

„ Не искам да живея с него, страхувам се до смърт за живота си. Сега пък и роднините му ми се обадиха по телефона и ме заплашиха, че ако той не оцелее, ще ме унищожат”. Това разказа пред 33 годишната Наташа и не знае от кого да потърси помощ, защото освен сестра –близначка, си няма никого. Побоищата от патологичната ревност на Венци били ежедневие, в беса си при един от скандалите, той с нож отрязал дългата й до кръста коса. Тогава жената подала жалба в полицията и била освидетелствана от съдебен лекар, а през септември миналата година завела дело за домашно насилие, но мъжът й я накарал да я оттегли, отново в името на детето. Проблемите обаче продължили и през март тази година социалните служби взели малкия и го дали за отглеждане в приемно семейство. Малко след това мъжът изгонил Наташа от общото жилище под наем и тя живяла за кратко при двамата си вуйчовци в стара и почти порутена къща. Макар и на възраст, те редовно били пияни. "Не можех да остана с тях, те са мъже, нищо че са роднини, редовно събираха компании и се запиваха", спомня си тя. В същото време Венци отново го ударил на молби и заплахи, за да я върне при себе си- обяснявал, че ако са заедно, ще могат да си вземат детето. И тя за пореден път се прибрала заради момченцето, а и от страх, но за кратко.

Снимка: Малко след като е угасен с пожарогасител, самозапалилият се мъж /на тротоара/ е транспортиран за Пловдив с тежки травми и над 80 % изгаряния. Днес той продължава да е в кома.

Този път обаче, изтерзаната Наташа твърдо била решена да се спаси от него, макар че той наистина завел дело за връщането у дома на малкия Венцислав.  Година след раждането детето се оказало, че страда от епилепсия, също като майка си. Пари за лечение нямало, нито за малкия, нито за Наташа, от ревност половинката й не разрешавал да работи. Изхранвали се с пари от пенсията на майка му, често от Норвегия пращала пари и сестра му, при която живее и 23 годишния син на Венци от първия брак.

Той също здраво се заканил на Наташа, че пътуват вече за България и ще я унищожи, ако баща му почине. Ден преди бруталното самозапалване, Наташа заявила пред съда, че не иска да живее с бащата на детето си и се страхува от него. Това отприщило яростта на ревнивеца и я заплашил, че ще посегне на живота си. Което и направил на следващия ден, когато тя в лицето за пореден път му казала, че не иска да живее повече с него, и ежедневния тормоз.

Сега слабичката жена се опитва да планира нов живот-да започне работа, да живее сама, но да не я пребиват ежедневно като животно, може би да си вземе детето, ако успее да се изхранва. Мъжът, превърнал се в първата човешка факла на иначе спокойния Смолян, вече не е най-големият й ужас. Сълзи бликват от очите й обаче само при мисълта, че роднините му вече пътуват към родината и готвят кървава вендета за нея.

Освен, ако някой не я защити, но след годините на страдания, Наташа сякаш не се надява на това.

Щиляна Чакърова