„В България държавното управление трябва да разбере, че няма налагане на европейска политика, а има национална политика подкрепена от европейските програми. Това означава, че ние трябва да определим приоритетите и да заделяме достатъчно държавни средства за тях. До този момент ние нямаме заявени приоритети” - това сподели Ивайло Калфин на среща със земеделските производители от Хасковско.
Калфин бе в региона по покана на Драгомир Стойнев, водач на листата на Коалиция за България, с който ги свързва обща работа по социалните и икономическите теми и лично приятелство.
„Голям проблем е че изнасяме основно суровини и не развиваме преработвателна промишленост. Така е и в Хасковско, т.е. региона и държавата не получават добавена стойност, не могат да се създадат работни места. Нашето правителство трябва да намери начин да насочи европейски средства към животновъдството и преработвателната промишленост”, сподели Калфин. Той даде пример с отвоюваното от Гърция разрешение да внася трупно месо в Турция, докато България може да изнася за Турция само живи животни. Така на практика ние създаваме допълнителна заетост по преработка в Турция.
В следващия програмен период преките плащания на декар ще се увеличат от 25 лв. на 32 лв., но фермерите ще получават по-малко пари. От тази сума ще се правят отчисления в четири направления – за екология, за програмата Млад фермер, за субсидиране на важни и редки култури, за качество на продукцията обясни Калфин. До 30% от преките плащания ще се използват единствено за екомерки. Все още не е договорено какъв ще е механизмът и е важно държавата да го изработи по най-благоприятния начин. „Ако всеки земеделски производител трябва да отдели съответния процент от площите си и да ги остави необработваеми, за да изпълни изискването – той губи. Ако обаче държавата отдели за екомерки национален или регионални фондове от пустеещи и необработваеми земи е друго. Така че, пак казвам не Европа ни задължава, държавата има много поле за действие в подкрепа на земеделието”, заяви Калфин.
На въпрос от присъстващите защо се твърди, че голяма част от средствата не са усвоени при положение, че те са подали много проекти по които няма развитие, Калфин коментира, че решението за развитието на една европейска програма се взима от националните правителства и причините за липса на интерес от контрагентите е сбърканият начин на харченето на тези пари от административните структури. Като друга причина за наличието на този проблем Калфин посочи и политизирането на европейските програми и централизираният подход при одобрение на проектите. „От Европа няколко пъти ни казаха, че трябва да променим системата и да въведем децентрализация и регионалния принцип. Сега системата буквално се запушва. Голямото забавяне на изплащането на парите идва от нашата администрация, а не от европейската”.
Представители на бизнеса поискаха диалог с потенциалните бенефициенти при подготвяне на правилата процедурите за следващия програмен период. До момента той се изчерпва само до информирането им в последния момент, когато няма време и възможност за реакция. Те поискаха от Ивайло Калфин и подкрепа за приемане на специален Закон за браншовите организации. Според тях липсата на правила дава възможност за регистриране на много структури, които нямат представителство и тежест, но са използвани като инструмент за интереси.
