Православната църква отбелязва на 27 април църковния празник Лазаровден, който винаги е в предпоследната събота преди Великден. Традицията повелява на този ден да се късат зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница).
Лазаровден или Лазарница е християнски празник, кръстен на Свети Лазар. В Новия Завет той e ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Исус извежда от гроба и възвръща към живот.
Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон на о.Кипър. Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие. На този ден се изпълняват обичаят лазаруване и поминалните обреди.
В ивайловградското село Свирачи и до днес пазят традицията на Лазаровден момите да обикалят къщите в селото. Лазарките започват приготовленията си още предишния ден. В петък се избира лазарката, която ще носи куклата Лазар. Според традицията тя трябва да е русо момиче. Вярва се, че, както е руса девойката, така и житните класове ще бъдат жълти и няма да има главни по царевицата, няма да я хващат болести пшеницата.
В събота лазарките обличат новите си дрехи и окичват главите си с цветя, но венците трябва да са от свежи, прясно набрани цветя. Избират къща в селото, там, където има годеници, за да се облекат куклата Лазар. Основата на Лазар е е дървена врътка. Облеклото му е бяла риза с кърпа на главата, вързана с червена препаска /мъжки пояс/. После групата отива най-напред в църквата и след литургията започват своята обиколка по къщите в селото
Лазарките са чакани във всеки дома, за да нарекат за здраве къщата и стопаните. Обикалят в ръце с върбови клонки и пеят "Лазар не е всеки ден, Лазар веднъж в година!“ Момите нареждат : да са пълни кошарите с овчици, призовават Лазар да се завърти, за да се роят пчелите, да са здрави децата, да е плодородна годината. Жените домакини ги посрещат и с дарове - малки хлебчета, които по този край наричат колачки и пресни яйца.
Според народната традиция празникът продължава три дни - петък, събота и неделя. В неделя лазарската група се събира в местността Илинден край с. Свирачи, за да се почерпи със събраните дарове при обиколката на къщата. Вярва се, че в дома, в който са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година.
М. Манолова
