Приех предложението на Сергей Станишев да бъда номиниран за министър-председател, защото той в разговора си с мен постави акцент върху държавата и държавността, а не говореше за партийност, заяви пред bTV Пламен Орешарски.

Той сподели, че за него е предизвикателство да приеме тази номинация от гледна точка на тежката ситуация, която е в страната. Става дума за период, изпълнен с много рискове. Те са свързани с потенциалните опасности от сриването на цели системи.

"Говорим за бедността, която е на рекордно високо равнище. Друг пример е с енергетиката от последните дни, който също е достатъчно красноречив", заяви Орешарски.

Той посочи, че повечето компании в страната са затънали в дългове. "Много от тях затвориха врати - между 300 и 400 хиляди малки предприятия, а останалите са на ръба да затворят", подчерта той.

Орешарски нямал притеснения относно функционирането на валутния борд. "Нищо не ме притеснява в работата на БНБ. Тя има достатъчно резерви. Не ме притесняват приказките на различните "специалисти". Тук се робува на някакви митове от 90-те, когато с обезценяването на лева някои хора си решиха проблемите с дълговете", припомни той.

Бившият финансов министър коментира и ситуацията с АЕЦ "Белене". Той припомни, че АЕЦ "Белене" фигурира в почти всички енергийни стратегии на всички правителства от 80-те години до ден-днешен, което е свидетелство, че тази централа и необходима.

"Винаги съм гледал на проекти от типа на "Белене" като икономически, а не политически. По различните сметки, тази централа се откупува за 15 години. Ако един проект има 60-годишен срок на експлоатация, а се откупува за 15 това означава, че има впечатляваща възвращаемост", заяви Орешарски.

В най-тежките периоди не напуснах СДС, но през 2003 г. те прецениха, че нямат нужда от мен, разказа бившият зам.-председател на СДС, който сега е водач на листата на БСП във Варна.

Попитан дали съжалява за срещата с Васил Божков, Орешарски каза: "Не, не мисля, че тази среща беше предпоставка или причина." Допусна, че изгонването му от СДС се дължи на други неща, за които не се интересувал нито тогава, нито сега.

На въпрос как вижда България след четири години, Орешарски отговори: "Коренно различно от днес. Ако следващото правителство успее да работи с всички, които могат да допринесат за напредъка – интелектуален елит, бизнес и работници – мисля, че след четири години отчаянието ще отстъпи място на надеждата".