Борис Митов публикува разсекретени от съда документи, но го грози обвинение.
Софийска градска прокуратура (СГП) днес се самосезира светкавично след публикация на журналиста Борис Митов от електронното издание „Медиапул” със заглавие: „Българският „Уотъргейт”: А кой ще проверява проверяващия?” В нея колегата подробно обяснява, че зам.-градският прокурор Роман Василев е съмнителен избор за проверяващ дали е имало незаконно подслушване, наредено от ексвътрешния министър Цветан Цветанов, тъй като обвинителят неведнъж е демонстрирал „топли” връзки със силовото ведомство.
В материалът са поместени и факсимилета от искани от прокурор Василев подслушвания по делото срещу „абсолютния престъпник”, но оправдан няколко пъти, бивш военен министър Николай Цонев, в което негови съпроцесници са Тенчо Попов и Петър Сантиро, припомня bTVnews.
Роман Василев бе уличен в много сериозни закононарушения именно по повод на използване на СРС. От документите става ясно, че той сам е разписвал искания за СРС, като е „прескочил” вътрешния министър, подвел е Сотир Цацаров, който по онова време е председател на Пловдивския окръжен съд, да даде разрешение за използване на СРС по отношение на Тенчо Попов с невярното твърдение, че Попов се канел да извърши престъпление на територията на Пловдив. „За капак” е мотивирал разрешения за СРС вместо съда. На финала на статията са публикувани въпросните факсимилета на вече известни документи – на искането за използване на СРС по отношение на Тенчо Попов и разрешението на Сотир Цацаров. Тези книжа бяха разсекретени по време на процеса срещу Цонев, Сантиров и Попов от съдията по делото Иван Коев.
Изненадващо обаче, вместо да провери дали Роман Василев е най-удачният избор за проверяващ сигналите за незаконно слухтене в МВР, прокуратурата погна журналиста, дръзнал да напише отдавна известни факти. Образуваната проверка срещу Борис Митов е с оглед данни за евентуално извършено престъпление по чл. 357 НК (разгласяване на информация, съставляваща държавна тайна).
Журналистът публикува материала си около 9 ч днес сутринта. По-малко от час по-късно колегата Митов получава обаждане от прокурор Драгомир Янчев от СГП, който го призовава "за снемане на обяснение" във връзка с материала.
Борис Митов се явява при Янчев. Противно на всякакви етични журналистически норми, още в началото прокурорът попитал колегата кой е източникът му на информация. След като получил единствения възможен отговор - че издаването на журналистически източници противоречи на етиката на професията, Янчев намеква, че Митов може да се сдобие с обвинение, по което Наказателният кодекс предвижда наказание затвор до 5 г. Според прокурора документите могат да бъдат разсекретени единствено от органа, който е сложил секретния гриф.
Всички доказателства, които са споменати в статията, са в явното деловодство на съда, включително и публикуваните документи. Съдът ги е разсекретил още в първото заседание по делото срещу Цонев, Сантиров и Попов. Четени са публично в открито заседание пред десетки журналисти и граждани.
За да бъде обвинен някой, че разгласява държавна тайна, той трябва предварително да знае, че разгласява такава. Няма как обаче колегата да е подозирал, че нарушава закона, при положение, че е публикувал информация, широко известна на гилдията, а и на обществото.
Според практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) източниците на журналистите се ползват със специална защита и журналистите не са длъжни да ги разгласяват, така че прокурор Янчев е задал въпрос, на който трудно би могъл да получи отговор. Ако информацията, разгласена от Борис Митов, обаче, е широко известна, дискутирана и описва основателни съмнения за обективността на прокурор Василев, то реакцията на прокуратурата може да бъде дефинирана единствено като страх. Ако „страх лозе пази”, то излиза, че пазеното лозе е МВР, а прокуратурата все повече заприличва на чучело.
