Петър Жеков е бивш заместник-директор на „Газоснабдяване Хасково“ АД. Дружеството, в което акционер е самата община Хасково, има лиценз от 2002 година, но така и не успява да газифицира областния град. Според Петър Жеков отговорността за това носи кметът Георги Иванов, макар по същество спорът на дружеството да е с „Химмаш“ заради собствеността върху тръбите и таксите за пренос. Поради отказа на администрацията да издаде разрешение за строеж лицензията на АД-то е отнета през 2005 година, тъй като според закона ако едно дружество в продължение на една година не извършва дейност, разрешителното му се отнема. По изчисления на Петър Жеков от разликата между цената на газа и на нафтата, ползвана за отопление за редица промишлени, общински и държавни обекти, загубата е в размер на над един милион лева годишно.

Продължилите с години безуспешни опити на „Газоснабдяване Хасково“ да получи разрешение за строеж на газопреносните тръби подозрително приличат на опитите на ЕСКОМ и другите кабелни оператори да получат разрешение от общината да вкопаят кабелите си под земята, както изисква законът. Това бе и поводът Петър Жеков да потърси Haskovo.net, за да припомни фактите от недалечното минало, които доведоха до огромни загуби и за общината, и за бизнеса в града, както и за самите граждани.

- Господин Жеков, доколкото си спомням спора преди години, той по същество се водеше между „Химмаш“ и „Газоснабдяване Хасково“?

- Точно така. Двете дружества не успяха да се разберат. Не съм присъствал на всички преговори, но ябълката на раздора бе таксата, която от „Химмаш“ искаха за ползването на техните тръби от Димитровград до Хасково. Тя бе по-голяма от сумата, която се искаше да транзита на газа от румънската граница до Димитровград.

Затова решихме да заобиколим „Химмаш“ и да построим собствени тръбопроводи. Логиката беше, че в акционерното дружество участваше и община Хасково, която имаше най-голям интерес от газифицирането на града. В тази част – около бившата Цигарена фабрика, болницата, която по онова време беше общинска, имаше и училища – Спортното, ОУ „Христо Смирненски“, които още преди 10 години можеха да минат на отопление с газ. В края на 90-те години, говоря в приблизителни числа, нафтата беше около 1 лев. А цената на газа, (тя беше различна за промишлени и битови абонати), средно беше около 45-50 стотинки за кубичен метър. Спокойно можете да приравните литър нафта на кубик газ. Справка за потреблението на газ през 1998 година – в приложената таблица.

- Откъде са данните за потребление на газ, след като тогава не е имало снабдяване със синьо гориво?

- Газ в Хасково има от 1996 година. Бяхме сред първите градове в България. Сега вече сме последни.

- Защо се получи така?

- Историята е много дълга и заплетена, защото в онези години имаше и промяна в законите. Ще се опитам да я представя накратко, най-съществените неща.

Представихме в общината проект за газифициране. След доста забележки от Архитектурата и поправки, проектът беше одобрен и представен на кмета. Той обаче не се произнесе. Нито с „да“, нито с „не“.

- Това напомня ситуацията с кабелните оператори.

- Точно така. Това ме мотивира да ви потърся и да разкажа историята.

- Как продължи историята?

- Подадохме жалба в Окръжния съд срещу мълчаливия отказ на кмета. Съдът отмени мълчаливия му отказ и разпореди да се произнесе по нашето заявление. Решението е по гражданско дело № 743/2004 г. Въпреки съдебното решение кметът не се е произнесъл до ден днешен.

- Познато. Но защо?

- Как да ви отговоря на този въпрос?

- Лесно. Кой има интерес от липсата на газ? Кой снабдява тези обекти, включително училищата, с нафта за отопление? За 10 години това е много сериозна печалба.

- По мои изчисления загубата е над един милион лева годишно. Вижте, най-фрапантното е, че самата община е акционер в „Газоснабдяване“. Ние сме присъствали и на сесии, на които се е дискутирал този проблем. Обяснението на кмета беше, че спорът е между две частни фирми и той не може да се намесва.

- Но е можел да ви разреши да си построите газоснабдителната мрежа? Впрочем тя каква част от града обхващаше?

- На практика целия град. От „Орфей“ до „Бадема“. Нещата всъщност са малко по-сложни. Нашият проект представляваше основните тръби. Като втори етап имахме отделен инвестиционен проект. Става дума за разпределителните отклонения към сградите. Но да, ако бяхме получили разрешително тогава, отдавна целият град, включително битовите абонати, щяха да са на газ.

- Какво се случи след 2005 година, когато ви беше отнет лиценза?

- Доколкото знам, снабдяването с газ се извършваше с цистерни, с бутилки.

- Коя фирма го правеше?

- Не знам. Мисля, че беше фирма от Димитровград.

- Сега обаче, макар и закъсняло, газифицирането на града върви. Прави го „Сити газ“.

- Да. Отново имаше промени в закона и страната беше разделена на 6 района. Ние попадаме в район „Тракия“. Лиценз получи италианската „Римини газ“, а „Сити газ“ е нейно дъщерно дружество. Те газифицират и други градове – Димитровград, Раднево, Казанлък.

- Много лесно сте се примирили с отказа на общинската администрация.

- Не е съвсем така. След като видяхме, че няма да получим разрешително, пробвахме по друг начин. Направихме проект, в който се включват две общини – Хасково и Димитровград. По закон това се одобрява от експертна комисия на областно ниво. Тогавашният областен управител Георги Зарчев сформира такава комисия и нашият проект бе одобрен. Кметът обаче го атакува в съда и той беше отменен.

- И това доведе до 10-годишна липса на евтино гориво. Освен очевидната печалба за фирми-доставчици на нафта за големите обекти в Хасково, други вреди за общината виждате ли?

- Естествено. Как си представяте инвеститор, който ще открие в Хасково някакъв производствен обект, без да има достъп до евтино гориво? Например много сушилни (за тютюн, плодове, билки и други), се преместиха в Първомай, защото там има евтин газ.

- Какво се случи с фирмата „Газоснабдяване Хасково“?

- Вече не съществува.

- А Вие? Къде работите?

- Аз съм инженер в частна фирма.

Интервю на Тодор Кръшков