Как се е образувала Вселената? Кой я е създал – природата или все пак е могъщо същество, наречено Бог? Безкраен ли е светът? И изобщо какво представлява Вселената – топка, плоскост или друга геометрична фигура?

В търсене на отговор на тези неразрешими още въпроси учените строят хипотези – една от друга по-фантастични. Една от последните – тази, че живеем във виртуален свят – стана особено популярна.

Игра с историята

В реалността на нашия свят се съмняват не само фантастите. Сериозният философ, лауреат на много престижни награди, професорът от Оксфордския университет Ник Бостром признава в едно интервю, че филмът „Матрицата” му е направил толкова силно впечатление, че за един месец е написал книгата „Живеем ли в компютърна симулация”.

Ученият твърди, че с вероятност 25% светът ни сега е матрица – компютърна симулация на действителността. Философът има предвид програма, моделираща съзнанието на един, няколко души или изобщо на цялото човечество.

Тази симулация е създадена от т.нар. постчовешка цивилизация, състояща се от наши потомци, но вътрешно и външно толкова различни, че е трудно да се нарекат хора, обяснява Бостром.

Ученият смята тези свръхсъщества са представители на „истинското човечество”. И ги е надарил с необикновени възможности – например изчислителни, придобити в резултат на сливането на мозъка със суперкомпютри.

„На такива киборги нищо не им струва да създадат виртуален свят”, твърди философът. И дори предполага защо им е било необходимо да направят това – за изучаване на собственото си минало. Понеже са се натъкнали на пропуски в историята си и са решили да запълнят празнината, като пуснат в играта много моделирани лица – тоест нас.

От излизането на книгата на Бостром са изминали почти десет години. Изглежда, шантавите фантазии на философа трябваше да бъдат забравени. Но не, физиците хукнаха да доказват, че компютърната свръхсимулация е възможна. И че нашият свят е матрица.

Какво още?

Специалистите по квантова физика и физика на високите енергии Зохре Давуди, Сайлъс Бин и Мартин Савидж съвсем сериозно – с физически методи – са се заели да открият потвърждение на това, че самите ние и видимата от нас Вселена сме виртуален модел. Но изкуственият свят трябва с нещо да се отличава от истинския.

„За да оценим самата възможност за симулация, използвахме законите на квантовата хромодинамика – обяснява Сайлъс Бин. – Оказва се, че стремителният ръст на мощностите и производителността на компютрите наистина откриват потресаващи перспективи. Още след 140 години ще се появи възможност да се моделира един кубически метър всякаква материя с всички процеси в нея. А още след 410 години модел може да стане вече цялата Вселена.”

Затова, както уверяват физиците, нашите потомци, които живеят в 2422 година, е напълно възможно да са създали нашия свят и конкретно 2012 г. от своето далечно минало.

В подкрепа на откачения си извод учените са намерили засега едно, но доста убедително според тях доказателство. Във виртуалната Вселена в спектъра на космическите лъчи на определени енергии трябва да се наблюдава прекъсване. И то съществува – в този свят, който хората до днес смятат за реален.

За странните прекъсвания става дума в предела на Грайзен–Зацепин–Кузмин, но той е разбираем само за специалистите. За особено надарените ще поясним, че става дума за високоенергийни частици, които си взаимодействат с фотоните от микровълновото фоново лъчение, но на определен етап губят своята енергия и сякаш изчезват.

„Странното съвпадение озадачава – казва Зохре Давуди. – Получава се, че нашият свят си има край. Сякаш ни заобикаля декорация. А какво има зад нея, не е ясно.”

Разбира се, ако признаем, че наистина живеем в матрица и тя не е измислица на учените, то лесно може да се обяснят всички аномални явления, които ни изглеждат странни – НЛО, полтъргайсти, привидения и пътешествия в отвъдния живот, та чак до ядрения разпад. Всичко свръхестествено са проблеми на симулацията.

И докато учените още си блъскат главите, философът Бостром ни дава полезна препоръка, за да не полудеем: „Продължавайте да живеете по същия начин, както и преди. Сякаш светът е реален.”

Мнението на скептика

Специалистът по квантова физика, доктор на физико-математическите науки, професор от Владимировския държавен университет Александър Алоджанц:

Какво мислите за изводите на вашите колеги?

Квантовата хромодинамика е доста тясно, доста математизирано направление на съвременната физика. В последно време, с появата на супермощни компютри, в това направление на физиката, както и свързаните с нея съвременна космология и астрофизика, наистина възникнаха много компютърни модели. В тази връзка хипотезата на моите колеги е само част от общото число. Такива модели, разбира се, дават храна за философите, богословите, обикновените хора. Спомнете си как при пускането на Големия адронен колайдер ни плашеха с поглъщане на Земята от черна дупка. Оказа се, че не е толкова страшно. И в този случай не бих отдал голямо значение на хипотезата за съществуване на матрица.

Какви още модели са измислили учените?

Моделите за появата и развитието на Вселената и образуването на елементарни частици са толкова, колкото е цялата Вселена. Съществуването на Бог, на матрици не е нищо повече от същите тези модели, но съдържащи елемент на вяра. Понеже вярата в изчислителните ресурси на техниката също е вяра. Тя отсъства в научните модели и принципно се заменя от строги математически доказателства, логика, подкрепени от неопровержимостта на емпиричните данни.

Едни от първите научни модели от 20-те години е моделът на Фридман, според който Вселената може да колапсира, и моделът на барон Леметр (който, разбира се, бил свещеник), доказващ, че Вселената започва с Големия взрив и завършва с безкрайно разширение. Съвременните модели са „скучни”, в тях има много математика и малко здравомислие. И вероятно много скоро ще се появи поредният модел. Всичко това е като поредната версия съвременни смартфони.

Защо физиците си губят времето с подобни неща?

Има учени, на които това им е интересно. Те не са малко и затова обществото може да си позволи няколко изследователи да задоволяват собственото си любопитство. Може и да открият нещ

Вие вярвате ли, че някой е създал Вселената?

Учените по света се опитват да моделират или, ако щете, да създават астрофизични явления и процеси в обикновена лаборатория. И тук аз не съм изключение.