Вестниците в четвъртък поместват публикации за поисканата от премиера Марин Райков помощ от ЕС  за преглед на проблемите в енергийния ни сектор.

„В Брюксел премиерът Марин Райков поиска помощ от председателя на Европейския съвет Херман Ван Ромпой за международен преглед на българския енергиен сектор, за да бъдат уточнени причините за сегашните проблеми.
След срещата си с председателя на Европейския съвет Марин Райков каза, че го е уверил, че служебното правителство няма да постави под въпрос финансовата стабилност и няма да предприеме никакви авантюристични действия, които да отчуждят инвеститорите, съобщи БНР..." - в. „Стандарт".

„Ромпой ще подкрепи искането ни за един международен анализ - първо на цялата верига на ценообразуване, въобще на целия сектор "Енергетика", за да можем да идентифицираме тези проблеми, които доведоха до този недопустим срив, информира още Райков...
Служебният премиер е поискал подкрепата на председателя на Европейския съвет и за това страната ни да получи европейски средства за младежка заетост.
Ние много разчитаме, че България ще може да получи съдействие - материално, разбира се, финансово. По тази инициатива има, разбира се, път, който трябва да бъде извървян, каза Райков..." - в. „Сега".

„В Брюксел министър-председателят разговаря днес с Ромпой и с генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен и ги запозна с политическата обстановка в България.
Пред ван Ромпой беше поставен въпросът за задълбочен преглед на енергийните въпроси от страна на специализираните органи на ЕК - Генерална дирекция "Енергетика" и Генерална дирекция "Конкуренция". Енергийните въпроси са основна тема на срещите на вицепремиера Екатерина Захариева и министър Асен Василев в рамките на посещението на българската правителствена делегация в Брюксел, уточни пресслужбата на Министерския съвет.
Служебният премиер уточни, че не става дума за международен одит и че предпочита да нарича това, което предлага, независим преглед на българската енергийна система, уточни БНР.
"България по демократичен и достоен начин минава през тази политическа, парламентарна и социална криза. За да не се задълбочава икономическата криза, ние имаме нужда от подкрепа", заяви Райков на срещата си с Херман ван Ромпой...
Българска правителствена делегация е на работно посещение в Брюксел, където се проведоха срещи с представители на Европейския съвет, Европейската комисия и НАТО. В центъра на разговорите е ситуацията в България, усвояването на средствата от еврофондовете и либерализацията на българския енергиен пазар." - в. „Дневник".

„На първото си посещение в Брюксел като министър-председател в служебното правителство и министър на външните работи Марин Райков разговаря с председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой и с генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен...
"Европа изключително високо цени убеждението и отдадеността на министър-председателя за запазването на финансовата стабилност в България и за провеждането на честни избори", каза председателят на Европейския съвет по време на срещата.
Марин Райков е поискал подкрепа на Херман ван Ромпой за международен анализ на цялата верига на ценообразуване и целия енергиен сектор у нас, за да бъдат установени проблемите, които „доведоха до този недопустим срив".
За да се случи такъв преглед, ще е нужно съдействието и по-силния ангажимент на две дирекции в Европейската комисия (ЕК) - дирекция „Енергетика" и дирекция „Конкуренция", каза Райков.
По думите на българския министър-председател на срещата са били обсъдени конкретни стъпки за оздравяването на проблемния енергиен сектор у нас. „Имам уверението на Ромпой, че той ще подкрепи нашето искане за международен анализ на цялата верига на ценообразуване", добави Райков.
Енергийните въпроси са основна тема на срещите на вицепремиера Екатерина Захариева и министър Асен Василев в рамките на посещението на българската правителствена делегация в Брюксел..." - в. „24 часа".

„Правителството иска анализа да извърши Генерална дирекция „Енергетика" на Комисията.
Комисията обаче няма одитни функции, заяви по-рано в разговор с „Труд" говорителката ѝ по енергетиката Марлене Холцнер. Тя посочи, че Брюксел може и ще ни проверява за това как сме въвели европейското законодателство в сектора. Неотдавна тя предложи на Съда на ЕС в Люксембург да наложи на страната ни глоби от 17 000 евро на ден за това че потребителите на енергия у нас не могат да си избират и сменят доставчика. Ако съдът утвърди санкцията, тя ще се налага за всеки ден след неговото произнасяне до отстраняване на нарушенията.
„България не е привела в действие своите ангажименти по Трети енергиен пакет и това е една съвсем логична причина, поради която ние очакваме от Генерална дирекция „Енергетика" да бъдат ангажирани с един такъв, нека да го наречем, задълбочен преглед, а не одит", поясни премиерът.
Райков не се срещна с председателя на Комисията Жозе Барозу. По-късно следобед обаче първият вицепремиер Екатерина Захариева и министърът на икономиката Асен Василев имаха насрочени срещи с еврокомисарите по енергетиката и по регионалната политика Гюнтер Йотингер и Йоханес Хан..." - в. „Труд".

Наближаващите предсрочни парламентарни избори също са сред темите на всекидневниците.

„71 политически партии се регистрираха за предстоящия парламентарен вот на 12 май. Това разкри говорителят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Бисер Троянов.
Всички партии са въведени в регистъра на ЦИК и предстои обсъждането на тяхната регистрация. В 18:00 часа днес (вчера - б. р.) изтече крайният срок за регистрациите...
За 8 от партиите вече има проверена и върната подписка от Главна дирекция ГРАО, която отговаря на необходимите законови изисквания, обясни Троянов.
За останалите политически партии, предвид обстоятелството, че подписката все още не е проверена и резултатът не ни е предоставен от ГРАО, но документацията е изрядна, са постановени решения за регистрация. На всички онези партии, на които документите им не отговарят на изискванията, ще бъде постановен отказ." - в. „24 часа".

„До момента комисията е регистрирала ГЕРБ, БДС "Радикали" на Евгений Бакърджиев, "Нова алтернатива" на бившия военен министър в тройната коалиция Николай Цонев и НДСВ, Обединена социалдемокрация, Национал-демократичната партия на Капка Сидерова и сина й Димитър Стоянов, "Либерален алианс" на варненския бизнесмен Веселин Марешки и Български демократичен форум, за които проверка на ГРАО установи 7000 автентични подписи.
Част от формациите ще се явят в коалиция на вота - като тези около БСП в "Коалиция да България" и около СДС в "Новият СДС". Срокът за регистрация на коалициите е до 1 април, като съюзите могат да се правят само от регистрирани в ЦИК партии.
Очакват се и други съюзи - между НДСВ, партията на напусналия ДПС Касим Дал - "Свобода и достойнство" и евентуално Земеделския народен съюз на Стефан Личев. Разговорите между формациите продължават, след като се оказало, че няма да има коалиция между СДС, хората на Касим Дал и НДСВ.
Четири т. нар. бизнес партии, които се родиха покрай местните избори, се впускат и в състезанието на национално ниво, по примера на ЛИДЕР (партията около бизнесмена Христо Ковачки) на парламентарния вот през 2009 г., която ще участва и сега. Едната е "Либерален алианс" на варненския бизнесмен Веселин Марешки, който досега участва предимно на местни избори.
Две от регионалните партии тръгват от Бургас - едноименната "Бургас" на неуспелия кандидат за кмет на града Ваклин Стойновски и Средна европейска класа на строителния предприемач Георги Манев, която се прочу на последните местни избори с това, че набираше кандидати по обява във вестник. Четвъртата формация е пловдивската "Кауза България" на арх. Цветелин Цоневски, която се заявява като "дясно ориентирана политическа сила, създадена от млади хора, за да защитава интересите на младите хора".
Във вота се включват и няколко новоучредени партии, сред които "Синьо единство" на Надежда Нейнски, която се очаква да се съюзи с ДСБ, както и "Глас народен" на музиканта Светослав Витков (Светльо от "Хиподил"), който се пробва вече на избори като независим кандидат за президент..." - в. „Дневник".

„Две движения "Орлов мост" може да влязат в битка за изборите. До вчера в Софийски градски съд имаше подадени 2 искания за регистрация с това име. Едното е на "автентичните" орловци начело с Янаки Ганчев. Въпреки че студентите упорито твърдят, че са "резервирали" името на легендарния мост още миналата седмица, по данни на СГС все пак първи са подали документи хората на Ганчев. На 19 март те са внесли искане да бъде регистрирана организация с името "Орлов мост - Промяна". Студентите, обединени около Христо Стоичков, са подали документите си за регистрация едва вчера, когато се проведе и първата им кръгла маса. Тяхната формация се казва само "Движение "Орлов мост".
Знамето на "студентското" движение "Орлов мост" Христо Стоичков по регистрация няма нищо общо с името й.... Като членове на управителния съвет на сдружението там са вписани Венцислав Василев Добруджалиев, Зорница Петкова Близнакова и Антон Панайотов Костов. Не присъства и името на лидера на Националното представителство на студентските съвети Ангел Георгиев, който легитимира цялото начинание с протести и кръгли маси...
Вчера пред "Стандарт" Георгиев уточни, че познава Добруджалиев покрай неправителствени сдружения и той регистрирал организацията просто защото "се оказал свободен". Името на Добруджалиев обаче се оказва свързано с партия на бизнеса, участвала в изборите през 2005 година. Той може да бъде открит в листите на Федерация активно гражданско общество (ФАГО), зад която по това време са стояли производители в хранително-вкусовата промишленост като собственика на "Пършевица" Димитър Зоров и управителя на "Тандем" Кирил Вътев...
Всъщност самото "зачеване" на "Орлов мост" стана в много странна компания. На първата кръгла маса присъстваха роми, представители на ромската и арабска общност, Асоциация на стопаните на кучета, професори, банкер. Оказа се обаче, че част от тях са поканени, без да подозират за какво точно става въпрос. Сред тях е проф. Христо Пимпирев, който категорично  отказа да бъда замесван в каузата на студентите "орловци". Въпреки това името му бе споменато като присъстващ на мероприятието. Банкерът Емил Хърсев заяви, че е получил поканата от свой студент, въпреки че познава Стоичков от дълги години. Той уточни, че са го повикали да консултира протестиращите... Оказа се, че цяла група социолози също е била поканена с цел да се легитимира мероприятието. Те обаче вкупом си тръгват още преди началото, като виждат камерите и останалите гости..." - в. „Стандарт".

„В публичното пространство има съмнения, че се използват масиви от данни, без пряко да се събират подписи от гражданите, което практически представлява нарушение на техните права. Това каза Антоанета Цонева, председател на УС на Института за развитие на публичната среда, предаде репортер на БГНЕС.
Тя участва в Дискусия на тема: "Избори 2013: Рамката на изборното законодателство - следващият тест за българската демокрация".
Цонева посочи, че са регистрирани 57 партии, за всяка от тях са необходими 7 000 подписа, като обикновено трябват 10-15% повече подписи. "Аз не искам никакви внушения да правя, аз стъпвам на това, че в българската практика за пререгистрация на партии и на местните избори включително вече съществуват прецеденти с установени проблеми по използването на масиви на примерно застрахователни компании и т. н. без хората да знаят, че техните данни се използват - това е злоупотреба с лични данни.", каза Цонева. Тя посочи, че днес са препоръчали на ЦИК когато ГРАО, започне да връща протоколите с проверката на подписките, да се публикува коя партия с колко подписа се е явила. "Ако информацията с данните е публична, ще може да се направи смислено заключение какви са проблемите с подписките, какъв е мащабът на този проблем", обясни тя.
Асен Генов пък пресметна, че при минимум 9 000 подписа за партия при 57 партии това прави 513 000 гласа. Той подчерта, че срокът за събирането на подписите е бил скъсен. "Аз лично съм получавал лични съобщения, че ГЕРБ например по места ползват масивите на държавната и общинска администрация ", каза Генов. ГЕРБ например събра над 55 000 подписа само за 24 часа.
Генов изрази огромни съмнения, че технологично е възможно да бъдат събрани 700-800 000 подписа за две седмици. Той попита и колко от хората на дискусията са видели маса с подписи или са им звъннали на вратата.
Катя Колева, председател на УС на Института за социална интеграция (ИСИ), каза, че в държавната администрация в много от ведомствата в момента се провеждат т. нар. конкурси за израстване в длъжност. "Точно сега, малко преди изборите. В този момент когато имаме служебен кабинет, започнахме да правим израстване в длъжност, така, че където можем дайте да дадем, защо? Въпросът си остава за нас, мисля, че отговор можем да си дадем всички", посочи Колева.
В понеделник от Института са отправили 12 препоръки към ЦИК. Една от тях е тази, че е изключително важно е с оглед доверието в процеса, когато се прегледа подписка на партия, протоколът от ГРАО да бъде обявен на сайта..." - в. „Сега".

„Общо 242-ма наблюдатели на предсрочния парламентарен вот на 12 май ще изпрати Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) - 22-ма дългосрочни и 220 краткосрочни, които ще следят вота "на терен".
Това става ясно от предварителния доклад. Мисията е "стандартна", а не "разширена", но на изборите през 2011 и 2009 г. у нас идваха ограничени мисии от по 21 души.
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) ще изпрати 22-ма дългосрочни и 220 краткосрочни международни наблюдатели за предсрочните парламентарни избори на 12 май.
Това става ясно от доклада на предварителната мисия на организацията в България. Представителите проведоха срещи с властите, изборната администрация, партии, медии и гражданския сектор. Мисията ще е с рекорден за България брой, надвишаващ даже броя на депутатите, които избираме - 240.
"Всички събеседници, с които се срещнаха представителите на ОССЕ, подчертаха необходимостта от разполагането на мисия от международни наблюдатели. Повечето от тях насърчиха назначаването на разгърната мисия", се казва в доклада. Там се припомня, че преди да се разпусне, парламентът гласува покана за "разширена мисия". От ОССЕ са преценили, че в България трябва да пристигне стандартна мисия, но съставът е внушителен - 22-мата дългосрочни наблюдатели, които ще прекарат тук между 6 и 8 седмици. Те ще дадат насоки на другите 220 краткосрочни, които ще бъдат в България няколко дни и ще следят "на терен" изборния процес около и в деня на вота по места.
За сравнение през 2011 г. на президентския и местния вот ОССЕ бе пратила 14 дългосрочни наблюдатели и общо 21 души в ограничената си мисия. На парламентарния вот през 2009 г. специалистите на ОССЕ, регистрирани в ЦИК, бяха 17 плюс 4-ма представители от Ирак. Мисията бе ограничена. Досега най-мащабната мисия в Европа на ОССЕ бе в Украйна през 2004 г. по време Оранжевата революция - между 1000 и 2000 души..." - в. „Труд".