Преди два дни – на 17 март, неделя, сондата на NASA Messenger официално завърши своята мисия. Апаратът стана първият изкуствен спътник на най-малката планета в Слънчевата система – Меркурий, припомнят учените.

Полетът на Messenger е една от най-сложните космически мисии, тъй като успешното достигане до Меркурий се оказва истинско предизвикателство.

Пускът на сондата се състоя още през 2004 г., но за да се добере до орбитата на планетата, тя трябваше да извърши цяла поредица от т.нар. „гравитационни маневри“. Сложността се състоеше в това, че на апарата му се наложи да прелети между гравитационните полета на Земята, Венера, както и на самия Меркурий. За извършването на маневрите на Messenger му бяха необходими цели седем години. В крайна сметка сондата успя да достигне орбитата на най-малката, най-плътната след Земята и най-упоритата за науката планета. Престоят му там пък предостави възможност Меркурий да стане по-близък, образно казано, на земните жители и да разкрие някои от своите тайни пред тях.

По време на мисията бяха използвани камери, спектрометри и други сложни уреди, Благодарение на тях, учените са получили множество висококачествени изображения, от които успяха да разберат кое как и къде е разположено на Меркурий, а както и от какво точно се състои планетата. Допреди мисията на Messenger единствената информация за нея беше получена при краткия полет на Mariner през 70-те години на миналия век.

По време на своята „вярна служба“ Messenger потвърди това, което по-рано беше само теория, и направи редица открития.

Сега вече знаем, че на Меркурий някога е имало вулкани, че геоложкият му състав е много сложен, че ядрото му се състои от разтопено желязо, че магнитното поле се държи доста странно и че съществуването на атмосфера там е по-скоро условно. Наясно сме също, че разликите в температурите на планетата са толкова драстични, че е трудно да си представим живот там – на слънчевата страна на „мъника“ е адска жега, а на обратната страна – сурова зима.

В списъка с постижения на Messenger трябва да се добави още и т.нар. Семеен портрет на Слънчевата система. Снимката е заснета още при извършването на първоначалните маневри от страна на апарата, като на нея липсват единствено Уран и Нептун.