В Северна Швеция пастирството е и женско занимание. Пастирките пасат стадата си сами из горите и единственият начин, по който се предпазват от опасности, е музиката, защото те не носят оръжие като мъжете, разказват двете изследователки на народните традиции Лена Бергилс и Анна Вестман от регионалната организация „Асоциация за културен пейзаж“. Дамите гостуваха на Регионалния исторически музей в Смолян по повод откриването на международната изложба за европейското наследство на овцевъдството „Иманье без довършуванье“ и участваха с доклад в уъркшопа по темата в Златоград в рамките на европейския проект „CANEPAL“.

 Женската музика в планинските райони на Швеция има далечни исторически корени, тя е основен фактор за изграждането на характерна култура на местните общности. Пастирската музика принадлежи на уникален акустичен пейзаж и е родена от връзката между овчаря и неговите животни.  Използваните инструменти-  рог и овчарска флейта, изпълняват разностранни функции. Звукът на рога се използва за комуникация – за предаване на информация на далечни разстояния, тъй като отеква в планинските склонове и се чува на 5 километра. Втората функция е от жизнено важно значение, защото е свързана с опазването на живота на пастирките – чрез музика се сплашват и отблъскват хищниците,  които могат да нападнат  добитъка и хората. Музиката защитава и от злите свръхестествени сили, за да не реализират своите пакостливи намерения. Според съществуващите вярвания  шведските гори са пълни с тролове и други магически същества, които също имат свой добитък и се стремят да го увеличават като примамват стадата на хората. В местния фолклор се разказват много истории за сблъсъци и опасни срещи със свръхестествени същества, които могат да се държат на безопасна дистанция чрез музика. Следващата функция се свързва с въздействието върху другата горска фауна – дивеч, прелитащи птици и дори рояци насекоми.

В Швеция има изградена култура за комуникация чрез музика между хората и това е било много важно. Много често човешкият глас, чрез специална вокална техника, се е използвал за изпращане на сигнали. Вокалната техника е била разработена във високия регистър с прости, изчистени тонове.

От Средните векове са наследени отделни песни за различни случаи и поводи. Една е песента, когато жената се намира в гората и привиква овцете, друга е мелодията, когато  ги  прибира за доене. В зависимост дали се отглеждат крави, кози или овце песните са изкристализирали  в различаващи се звукови форми спрямо съответния вид животни.

В днешно време тези функции са изгубили своето значение в ежедневието, но все още са запазени някои детски песни. От Асоциацията за културен пейзаж , в която участват Лена Бергилс и Анна Вестман, преди 11 години са започнали работа по проект за запознаване на млади хора с това културно народно наследство. Обучавали са ги да свирят и изпълняват народните песни и по какви поводи те се използват. Организирали им срещи с професионални певци, от които да черпят непосредствен опит.

Лена Бергилс сама се учи да изпълнява женските пастирски мелодии на овчарска флейта и демонстрира това на семинар в Златоград и на откриването на тематичната изложба за овчарството и пастирския живот в Европа  „Иманье без довършуванье“ в Регионалния исторически музей в Смолян. Лена Бергилс предостави експонати за изложбата – музикални инструменти  от своята лична колекция.