Една история за една предана любов отключва сърцата винаги щом се разказва. Легендата за Тит Флавий и съпругата му Клавдия Монтана прескача вековете и създава омаята на мястото край димитровградското село Каснаково и до днес.
В живописна местност югоизточно от селцето, което е на границата между между Хасково и Димитровград, се намира единствения нимфеум в България, който се сочи и за едно от е най- добре запазените тракийски светилища. През 1968 год. обектът е обявен за национален паметник на културата.
Изворът на нимфите със светилището на Афродита е открито за науката още през 1898г. Всичко станало случайно, при разкопки около скалите, за да се разбере откъде идва водата, за която преданието носело, че е лековита. При ровенето излязъл камък с надпис “На добър час! Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос и неговата съпруга Клавдия Монтана направиха и посветиха извора на нимфите и Афродита.”.
Местните започнали да се интересуват от историята на Тит и Клавдия и така преоткрили легендата за любовта и предаността. Според нея още през 2 век тракиец на име Тит Флавий получил като дар за вярната си 30-годишна служба към Рим, земите край изворите. Той решил да издигне храм на Афродита и нимфите, тъй като местните предания разказвали за чудно хубави момичета, които танцували край водата и омайвали всеки, който дръзне да ги погледа. Носели му умопомрачение и той завинаги оставал под влиянието им.
Докато строителите правели градежа, Тит сънувал всяка нощ един и същи сън. В него омайна красавица му се явявала и го призовавала с обещания за любовни ласки.
Покрай сънищата Тит се поболял, но не спирал градежа.
Дошъл денят, в който Светилището трябвало да бъде открито. Всичко било подготвено като за голям празник. Поляната наоколо се изпълнила с хора. В разгара на веселието обаче хората ахнали, някои свели глави в преклонение, а други приковали погледите си към чудно видение.
Насреща им стояла прекрасна ефирна жена с коси като коприна и очи като езера. Нимфа.
Тя запяла, а гласът й бил толкова сладострастен, че народа наоколо стоял като омагьосан. Тези, които не успели да преклонят глава ослепели, заради блестящата красота насреща им. Онези, които не успели да запушат ушите си пък завинаги оглушали, защото не искали да чуват повече други звуци.
След тези думи на признателна любов Нимфата се вкаменила пред смаяните погледи на хората. Легендата разказва, че дълги години каменната й фигура била пазителка на храма. Духът й прославял любовта и омагьосвал водата от изворите. Затова местните хора смятат, че който пие от тях ще е винаги влюбен. От изворите жените пият и за плодовитост. Вярва се, че водата е благослов за мъжка и здрава рожба.
М. Манолова
