Мнозина бяха тези, които на Байрама му поискаха прошка. Едни в джамията, други в кафенето.Имаше и бедни имаше и богати. И хора от народа и представители на властта. Всички те се отнасят с благоговение пред бялата му коса. Внушава им честност и мъдрост. Имал е за пример морала на Апостола и духовността на Мевляна.
Животът го е накарал да играе много роли. Но на сцената, в театъра. Бил е и мошеник от турска драма и вожд на пролетарската революция в съветска пиеса. Лъкатушещият път на съдбата го е научил ,че публиката на житейската сцена иска едно- морал.В основата му е вярата. Вярва в доброто, вярва в приятелите, вярва в Бог.
Животът му е низ от добрини. Напук на поговорката, че няма ненаказано добро. Затова и българи и турци в Кърджали с почит го поздравяват когато го срещнат бавно да прекосява центъра на път за любимото му кафене. Там той е в стихията си. Говори за изкуство, политика, религия. Винаги има хора които желаят да го слушат. И да пият с него по едно шербетлия кафе. Наричат го простичко бай Нуреддин.
Бай Нуреддин Мехмед е част от историята на Кърджали. Той е емблематична фигура като хумориста Тодор Мухтаров, театралката Радка Тренева,педагожката Електра Казакова. Родом е от Добрич. Закърмен е с градската култура. Затова умее да разчупи клещите на предразсъдъците, наложени от етнически и религиозни различия, типични за патриархалността на селото.
Бай Нуреддин е роден преди 78 години като румънски поданик. Съдбата обаче му отрежда да живее в България. Семейството му е разделено от Крайовската спогодба. Братята и сестрите му се изселват в Румъния след като Южна Добруджа преминава в българско владение през 1940 г.
Има трудно детство. Налага се да прекъсва образованието си ,за да работи. Влече го самодейността. Става читалищен секретар. Допълнително заработва като чирак в работилница за жакардови килими. Учи във вечерната гимназия.
Още съвсем млад показва дарба на актьор. Играе в сценки, участва в танцови спектакли. Забелязват го и го пращат на школа в Шумен. Тук се запознава с жената, завладяла сърцето му. Тя се казва Анифе и е от Айтос. Баща й е известен пехливанин,цар на тепиха в Бургаския край. Анифе е крехко, но настойчиво момиче. Успява да привлече бай Нуреддин в родния си край. Женят се. Младоженецът започва да работи като учител по турски в село Люляково.
Хората бяха дълбоко религиозни. Пращаха децата си да учат ислям в медресетата. Трябваше да им покажем, че за да могат да бъдат по-полезни на обществото трябва да имат и светско образование, разказва бай Нуреддин.
В средата на петдесетте години за младия учител настъпва повратен момент. Българската държава решава да създаде турски театри.Прави се конкурс за набиране на кадри. Бай Нуреддин се явава и печели първо място. Приемат го в турския отдел на театралната академия, тогава ВИТИЗ. Ръководител на класа му е Владимир Трендафилов. Блясва с ролята на мошеника Абдурахман в пиесата “Чудак” на Назъм Хикмет. Като завършва го пращат в турския театър в Кърджали.
Тук играе във “Вражалец”,”Милионера”,”Боряна” ,”Калоян”. Актьорите разучават текстовете на турски и на български. Пътуват непрекъснато. В селата с преобладаващо турско население спектакълът се играе на турски. Там където преобладават българите-на български.
Бай Нуреддин има своя стратегия, която му носи голяма популярност. В дена преди представлението обикаля пазара на градчето или селото. Разучава местното наречие. На сцената говори на него. Бързо става любимец на публиката.
Печели национални конкурси за театрално майсторство. Театърът е награден с орден “Кирил и Методий”.
Канят го от турската редакция на Радио София,да представя постановки на майчин език. Играе ролята на Ленин. Постановката е изпратена и се излъчва в съветските републики с мюсюлманско население.
Любима му е програмата “Хаксевер Хасан” /Правдолюбеца Хасан/. В нея се критикуват слабостите на социалистическото общество. Засягат се национални теми.
Театърът бе за мен школа за нравствено възпитание.Той ми разкри философията на народното творчество, споделя днес бай Нуреддин. За него изкуството е светилище. Актьорът трябва да събува обувките си пред храма на Мелпомена и да влиза в него с чисто сърце. Днес мнозина актьори влизат в театъра с кални обувки. Това отблъсква публиката, твърди бай Нуреддин. Според него не образованието,а изкуството разкрива таланта на човека.
Анифе е неотлъчно до съпруга си. Актьорът има щастлив брак и динамична кариера. Това го подтиква да напише пиеса. Нарича я “Безгранична любов”. Представя връзката между студент и студентка, които правят опит да се освободят от патриархалното си потекло. Играе се 110 пъти.
Хобито на Бай Нуреддин е риболова. Пристрастява се като учител в Люляково. Първите хамсии лови в Камчия. В Кърджалийско става цар на шарана. Ходи по язовирите. Връщал се е с по десетина едри риби в къщи.
Риболовът за малко не срива политическата му кариера. Бай Нуреддин е един от основателите на ДПС. Участва в януарските митинги в Кърджали. Дават му думата навсякъде, защото се откроява като добър оратор. Избран е за член на комисията по етика в Централния съвет на първата национална конференция на партията.
През лятото на 1990 г. заминава за Айтоския край. Лови риба в Камчия. Откъсва се напълно от обществения живот. Неговите съпартийци го търсят под дърво и камък. За да му съобщят, че е номиниран за депутат. Когато му съобщават той възкликва “Дойде време и ние голтаците да влезем в парламента”. Пътува цяла нощ до Кърджали за да може да се регистрира в избирателната комисия. Това става в последният ден,предвиден от закона.
В парламента ДПС е подложена на ожесточени критики от националистите. Негови приятели от СДС критикуват народните представители от Движението, че са много плахи. Пръв глас срещу патриотарите надига бай Нуреддин. Запомнят се неговите думи:"Ако ме видите мъртъв не търсете отрова в кръвта ми или куршум в главата ми. Вдигнете крачолите, и ако видите синини по колената ми –това е смъртта”. Изказването му се излъчва и на български и на турски. Чуват го сънародници и в България и в Турция.
Обществената дейност на бай Нуреддин не приключва с присъствието му във Великото народно събрание. След приключване на мандата той основава фондация “Истикбал”/Бъдеще/, с която иска да насърчи турската култура в Кърджалийско. Няколко са големите инициативи на фондацията. Събира помощи за град Ерзинджан по време на голямото земетресение в Турция. Помага на албанците, потърсили убежище в България при етническото прочистване предприето от сърбите в Косово. Три години подред осигурява пари за топла храна на децата в селските училища на областта. От фондация “Отворено общество” отпускат 450 млн. неденоминирани лева за начинанието. Иска да удължи програмата . Среща се с американския милиардер Джордж Сорос, който финансира Отворено общество. Филантропът му задава един единствен въпрос:защо не купихте по един компютър за училищата в региона. Това е бъдещето. И отказва повече пари.
Бай Нуреддин е човекът, който тича за да бъде възобновена чешмата Айше молла. Събира средства, търси подходящ камък, поръчва чучури. Помага му кметът Хасан Азис и местни бизнесмени.
Проектът, с който бай Нуреддин се гордее е наречен “Опознай другия Бог”. Подготвят го заедно с днешната областна управителка Иванка Таушанова. Идеята е деца от различен етнос и религия да опознаят културата на вероизповеданията си. Посещават се църкви, джамии синагоги. Срещат се с свещенослужители. Четат се лекции.За три години децата се превъзпитаха. Влизат в храма със страхопочитание, доволен е бай Нуреддин.
Този проект за него е и посланието за младите хора което иска да остави. Да търсят това, което ги сближава, а не това което ги разделя.
Георги Кулов
