На 1 март по стар български обичай посрещаме Баба Марта. Днес тя спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, червена забрадка и червени чорапи. 
На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница. Мартеницата е своеобразен амулет за здраве, изобилие, плодородие, късмет и напредък.

Традицията да се кичат мартеници идва от дълбока древност. Това е стар български народен обичай, свързан с посрещането на пролетта, с първото затопляне, с края на обилните снегове. Затова много отдавна в народа е възникнал обичай от вълна да се усуква бял и червен конец и именно това представлява традиционната мартеница.

Според преданието Баба Марта е сестра на Голям и Малък Сечко (януари и февруари) и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. Оттук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват Слънцето.

В стари времена мартеницата е била възприемана като ритуален знак – амулет, предпазващ от злите духове. Днес почти всички подобни „функции” са забравени и обичаят символизира само идването на пролетта. Но дори и сега българите вярват, че ако носят мартениците през март, ще са здрави цяла година. Има древна поговорка, която гласи „Ако не носиш мартеницата си през Март, Баба Марта ще ти изпрати лоша прокоба.”

В някои български региони мястото, където е поставена мартеницата, зависи от социалното положение. Младите неомъжени девойки носят мартениците си отляво на дрехите си, младите ергени ги носят на кутрето на лявата си ръка, женените мъже си слагат мартеница в десния чорап.

Хората носят мартеници за определен период от време. Обичайно периодът е свързан със знаците на приближаващата пролет – цъфнали дървета, среща с първите долитащи прелетни птици – щъркели, лястовици или жерави. Тогава хората свалят мартеницата и я завързват на цъфнало дърво.