Иван Бунков

Улицата днес иска социализъм, независимо дали това е съзнателно или подсъзнателно, и в същото време ужасно се срамува да го назове.

Веднага излизат две „Защо?”. Защо мисля, че иска социализъм и защо мисля, че се срамува да го назове? Отговорим ли си на тези два въпроса ще ни стане ясно ,че протестите дълго ще продължат и никак не е ясно как ще завършат.

Но на първото „Защо?”.

Ами сега за сега колкото протестиращи има и толкова искания се издигат на улицата. Бунтът, подпален от високите сметки за ток, закачи и други територии, подпали и едни торфени огнища, които по-напред не искахме да признаем, че пушат в тихо безкислородно горене.И всеки вече окуражен във своята си среда излиза и си разпалва собственото си огнище на протест с чисто свои искания, без, разбира се, да знае как те могат бъдат изпълнени. Като вземем първите искания за одържавяване, които ни връщат натам, откъдето тръгнахме преди повече от 20 години, прибавим и другите добрини поотделно, които улицата иска да й се случи, става ясно че исканията са крайно леви.Разбира се социализмът, за който някои дори не знаят че мечтаят, не е от онзи казармен тип, от който кошмарно всички искахме да се освободим през времето на перестройката.Тук става дума за всички видове по-мек социализъм и по-скоро за социална държава, в която вярата в бог няма да бъде забранена, производството ще върви донякъде планирано, а държавата като регулатор ще следи големите богаташи да заделят от големите си богатства за по бедните, а така също за образование, за медицина, спорт и култура.Затова и основното искане е да си върнем държавата. Става дума за повече държава , за разлика от дивия капитализъм по чиито път поехме веднага след перестройката, водени от видими и невидими сила, чиито рупори тук бяха създадените от тях Експерти на прихода.

Сценарият за всички - и бедни и богати, и млади и стари е вече до болка ясен.Измислейки име на голям финансист за един главен счетоводител Балцеровиц, чрез името му те пробутаха и при нас притоплената Тухла на проф. Фридман от Чикагската школа за шоковата терапия в икономиката. Тази терапия я прилагат, под един или друг начин, американците в третия свят или в новите демокрации, като ги поставят, чрез политически и икономически хватки, в шах и те ,щат не щат, трябва да се съгласят . Ярък представител на тези среди у нас е министър Симеон Дянков!

Видяхме шоковата терапия докъде доведе България. Всичко описано от познавача и противникът на тази идея Николай Хайтов точ в точ се сбъдна - в земеделието, в образованието, в науката, в медицината, в народопсихологията, в демографията, в армията, в културата и в какво ли пълна разруха.България произвежда не повече а десетки пъти по-малко от всичко! Пъти, не проценти!

Викайки френетично, че вече сме европейци и кой като нас може да пътува по света и нас, не искаме да видим, че сме останали като Пурко от „Господин за един ден” само по бели гащи от бедност.Че от тук надолу няма вече накъде да вървим. Затова и дойде признатият от всички политическипартии народен гняв справедлив.

Но тук искам веднага да припомня, че - както стана и в Полша, и в Русия, и навсякъде в бившите социалистически страни,- народът ни бе брутално подведен, и каузата бе лесно заменена с антикомунизъм. Всички тръгнаха след Валенса или Горбачов не за див капитализъм, а за промяна към човечен демократичен социализъм. И първи бяха работниците от „Солидарност” предадени от Валенса още първия пат като рече „ За съжаление спечелихме изборите.”Защото знаеше, че ще тръгне срещу работническата класа.И така стана.

Тръгнаха по шоковата терапия, в която най –напред правата бяха отнети на работниците. Затова за нула време подкрепата за „Солидарност” спадна на 7 % и за години наред Полша се сдоби със социалистически правителства.Но какво от това! Нищо! И социалистите нямаше къде да отидат, както и у нас.

На седем процента спадна и подкрепата на алкохолика Елцин, когато брутално с чужда подкрепа замени Горбачов, разпусна СССР и от най-върл комунист се превърна най-върл антикомунист, изби сумати депутати в техния Бял дом с право мерене на оръдията, под аплодисментите на великите си западни привърженици! По-късно Той бе възнаграден с правото по-късно в един подпис за една вечер да приватизира 225 000 печеливши руски предприятия, без работниците да знаят за това. И започна разпада на Русия.

Под една или друга форма формулата си вървеше и у нас.От заплануваните милиарди от апетитните отрасли дойдоха жълти стотинки заради пладнешкото разбойническо раздържавяване, на което сега искат одържавяване но късно.

Държавата се срина, понеже не беше управлявана отвътре, а отвън с насила налагани закони и марионетки. Ключовите думи, употребявани като мантри от бившите комунисти, но сега вече Експерти на прехода , или видни Икономисти и Бизнесмени бяха - земята в реални граници,.антикомунизъм и антирусизъм. Другото- бедността, слабото правораздаване, дойдоха като следствие. Дълга е епикризата на разрухата.

Загубил държавата си, българинът сега си иска държавата, загубил спокойствието си българинът си иска спокойствието, загубил работата българинът си иска работата,справедливостта, културата, образованието, науката и какво ли не. Само че това е невъзможно да си го вземеш от една обрулена държава.А и тя го признава, че няма пари. Но улицата не признава има, няма, тя казва , че знае къде има! Според нея те са в шепата корумпирани тарикати та прехода, които политиците не може да не познават, защото често те са техни хора. От тези олигарски, при добро правосъдие може, според улицата, да се върне всичко! И да се възцари справедливост. Думите на Президента – дайте да работим, да забравим миналото и от тук напред всички да вървим заедно, въобще не хващат дикиш.Защото българинът иска коренна промяна- Което значи декострукция на деконструкцията. Един оксиморон, т.е. умна глупост!.Защото не може да разградиш нещо, което вече си разградил ,защото го няма.

А защо си срамуват от думата „ Социализъм?.

Защото самата улицата участва 22 години в компрометирането на тази идея.. Това беше знамето на всички до тукашни промени.Как можеш в движение да се обърнеш на 180 градуса? Можеш, но ще катастрофираш.

Сега номерът пред всички наши политици е как да върнем махалото от крайно вдясно , ако не в крайно ляво, то поне в средата. Ако въобще истински го искаме! Ако въобще някой пък ни даде да го правим? И ако въобще можем да се занимаваме с тези процеси.

Бедни ми бедни Берон, защо не умря при „Кристал”?!

Иван Бунков