Първата възраст отне думата на третата. Може би за добро

Това в шофирането означава, че се намаля скоростта. В живота обаче е точно обратното. Взимането на решения днес се премести от третата възраст към първата. С това следва да означим ученици, тинейджъри и младежи, които днес отказаха на „опитните” да говорят от тяхно име.

Години наред на първа линия на всички граждански недоволства бяха пенсионерите. В това имаше нещо достойно. Бащите и дядовците ни излизаха да се борят за промяна, докато младите явно бяха безразлични към нея. Проблемът е че третата възраст залага предимно на опита. А той идва от времена, когато имаше сигурност. На заплати, пенсии и достоен начин на живот. Въпросът е че тези времена няма да се върнат никога. Да, имаше сигурността на замръзналото безвремие. За всекиму по равно/ за някои по-равно ама бяха много малко/, за всекиму гарантирано. Тази стаза обаче бе непосилна за всеки, който иска развитие. Противоречеше и на здравия разум в природата където „всичко тече, всичко се променя”. И социализЪма падна. В което е драмата и на третата възраст. Те имат за опорна точка само социализЪма. Искат невъзможни неща-да се върне. Младите обаче смятат, че не всички са родени равни и не щат уравниловката. И днес символично изтръгнаха диригентската палка/ микрофона/ от старите. Жизнен опит-безполезен опит.

Винаги е бил такъв. Новото време изисква нови решения. Дори и младостта да не ги знае, знае поне какво не иска - да бъде както досега. Защото всички политици на прехода бяха неосъществени комунисти. И Костов и Станишев и най-вече Бойко. „Нашите управляват” сигурно е възкликнал Бай Тошо от небето ако е видял как начело на държавата застава довчерашния му телохранител.

Младите са далеч от комунизма. Сигурно са по-близко до хедонизма*. Но при всички положения искат да са далеч от разни „изми” и да градят собствения си живот-тук в България. „Извинявам се ама ми писна” културно обясни 20 годишен, докато измъкваше микрофона от белокос оратор с клиширани речи. На белокосите им дай градинки с пейки, прилични пенсии и пенсионерски клубове и те ще са доволни. На младите това не им стига и слава богу.

Днес бе провесена бесилка и разхвърляни гилзи. Атрибути които спестяват всякакви спорове. Обикновено се използват от власт имащите спрямо власт нямащите. Ама това младо поколение, което за мнозина е ощетено по рождение и му липсва тоооолкова много/никой от старите обаче не казва какво и защо му липсва/ поне е научило, че власт имащите са те-народът. И ако не са те, онези в парламента, са сбирщина боклук. Вдигнати от електоралната вихрушка, те изглеждат като гребена на бурята докато не се срещнат с преградата на народната воля. Тогава пак се превръщат в боклук. Авгиевите обори трябва да се изметат. Природата трябва да свърши своето. Обобщено вкратце от един пророк-докато не умре и последният живял в робство, свобода не може да има.

Въпросът е, неродените в робство да чакат ли природните закони или да взеимат нещата в свои ръце. Да, сигурно ще има анархия. Да, сигурно редът ще се срути. Но по-добре без този робски ред, в който ще сме на края на поредицата. Разбрали са го още преди 2 хиляди години и са го записали-последните ще станат първи. Последно родените българи вече тръгнаха с друга притча от книгата на книгите-нека бъде светлина. По тяхному-след най-свирепата буря идва най-хубавия изгрев. Чакаме го.

*Хедонизъм/гр/ Учение, според което най-висшата цел на човешкия живот е удоволствието и насладата 

Г.Христов