Валентин Янков, Радио Реакция

Седя си пред празния Word-овски файл и мисля. Хиляди въпроси, умозаключения и страсти бушуват в мозъка ми. Блъскат се хаотично. Едни надделяват, после други. Искам да кажа нещо. Имам да кажа много неща, но и нищо нямам да кажа. Главата ми – пълна, устата ми – празна, а пръстите ми стоят вледенени върху клавиатурата и не мърдат. Откъде да започна? Откъде…

Май е най-уместно да тръгна с предистория, както си му е редът. Протестите, да. Всички знаете за тях. Дали е, защото по принцип сте активни и се интересувате, дали е, защото гледате новините вечер, след работа, от няма и какво, дали е, защото са парализирали ефира в последните дни и имат наглостта да ви пречат на гледането на любимия сериал… Това е без особено значение. Важно е, че случващото се е факт. Стотици хиляди хора от десетки градове в страната излязоха по улиците, за да потърсят сметка за сметките си. Поне така отразиха протеста колегите ми от големите електронни и печатни медии. И това е, което щях да знам през първата седмица, ако не бях човек, който е отворен към проблемите в страната, интересува се, търси, размишлява, а вместо това се занимавах повече с ходене на кино, четене на книжки, учене или дори общуване с приятели и познати. Факт е, че гражданското недоволство беше отприщено точно от надписаните сметки за ток, но то още в началото не беше против тях. Всички излязоха с едно искане: да кажем не на монополите. На хората им беше писнало. Това беше капката, която преля не чашата, а бъчвата на търпението, от която през годините те най-упорито гълтаха, само и само да не се стига до този момент. Да, но неизбежното се случи. Българите вече не са си по домовете, а на улиците. В неделя се състоя националният протест „Да запалим монополите!“ Над 100 хиляди души от страната присъстваха на събитието, за да покажат, че вече не ги топлят лъжите, които вършеха добра работа на управлявалите през последните 23 години. Казаха „НЕ на компромисните решения“. Не позволиха на партийни подлоги да се намърдат отпред и да огласят протестите с политически лозунги и глупаво плюене по конкретни управляващи. Протестиращите дружно отхвърлиха всичките им опити да го направят, да развалят или поне да оварварят митинга. До леки спречквания с полицията се стигна единствено в София и то не под влиянието на реални опити за провокация, а по-скоро заради надделелите емоции и у двете страни. Всичко, за радост, приключи бързо и без произшествия. Протестиращите внесоха своите искания и обещаха, че ако не бъдат изпълнени изцяло, то другата неделя(бел.авт. 24 февруари) отново ще излязат, за да си потърсят правата. Дотук всичко добре.

Напълно разбираемо някои партийни мишлета се уплашиха от единството на народа, а знаци за това имаше още преди неделя(бел.авт. 17 февруари). Говоря за наръганато момче, един от организаторите на протестите във Варна. Дори най-простият и дезинформиран пъдар(с цялото ми уважение към тази професия) разбра, че това НЕ е случаен инцидент, а поръчково сплашване. За жалост на властимащите и властнямащите този жалък опит за разбиване на вълната от гражданско недоволство гръмко се провали. И не случайно, а именно поради причината, от която всички те се страхуваха, но все пак изпуснаха да вземат предвид. Защото протестът беше от всички и за всички и в следствие на това сплашването на един, двама или петима нямаше как да спре или дори забави общото недоволство. Затова в употреба се наложи да влязат някои по-тънки методи:

Първи опит на БСП: Израждане на протеста отвътре. Чрез публикации в интернет от знайни и незнайни воини. Опити за вменяване на удобни идеи и объркване на ползващите социалната мрежа чрез свръхинформиране. Компрометиране на избрани неудобни кадри от управляващата партия, лансиране на партийни идеи.
Следствието: Още един провал. Хората не бяха единни в мненията си, но за сметка на това бяха единни в позицията си – не на политизирането на протеста. За жалост малко по-често взеха да се чуват виковете „Оставка!“, които не отразяват напълно точно и адекватно исканията на протестите.

Първи опит на АТАКА: Пълно съгласяване с исканията на протеста. Изтъкване на псевдозаслуги като опити за справяне с конкретните искания на протестиращите, които се предполага, че трябва да са се състояли дълго преди да се заговори за протести. Волен Сидеров изтъкна, че от 2005-та година най-яростно се бори против монополите в България и то не само в сектор Енергетика. Не знам, много вероятно е и аз да съм се объркал, понеже, въпреки че от четири години следя петъчния Парламентарен контрол, не съм видял нито един от така наречените от него „опити“. Вероятно борбата му е била замислена тайно и коварно, за да не може никой – управляващи, опозиция, народ – да разбере за нея.
Следствието: Провал и за АТАКА. Протестиращите не харесаха пиесата, която Сидеров се опита да изиграе. Дали заради сценария, или заради артистите…

Втори опит на БСП: Хващане за най-удобната точка, поискана от протестиращите, и експлоатация с цел трупане на електорат за предстоящите избори.
Следствието: Още по-гръмък провал. Станишев дори бе осмиван из интернет средите така, както никога досега.

Трети опит на БСП и втори на АТАКА: Опит за внедряване на партийни членове сред протестиращите. В Пловдив дори за малко партиен член на БСП е водил протеста на 18-ти. Целта е компрометирането на каузата. Помощ им е оказана дори и от Евророма, които в официалния си сайт искат позволение от БСП да се включат в протестите.
Следствието: Поредно фиаско. Бързо и навременно справяне с партийните подлоги и мижитурки и незабавното им отстраняване от редиците на протестиращите…или поне от водаческите.

Четвърти опит на БСП: Внедряване на млади партийни симпатизанти, които да се представят за футболни фенове, скинари или просто подпийнали господа. Целта е провокация на органите на реда, за да се извади протестът извън контрол, да последва побой, който да сплаши и откаже протестиращите.
Следствието: Частичен успех. До сблъсъци с полицията се стига, но протестиращите в никакъв случай не се отказват от протеста.

Първи опит на ГЕРБ: Представяне на удобната им Даниела Пеловска като организатор на протестите. Организиране на незабавна среща между министър-председателя и нея, на която той обещава, че ще се опита да изпълни част от исканията на протестиращите, а тя не изпуска да изтъкне заслугите на правителството. Насрочено ѝ беше за същия ден(бел.авт. 19 февруари), няколко часа по-късно, гостуване в шоуто на Милен Цветков.
Следствието: Хората незабавно реагираха и заляха Facebook, сайтовете и блоговете из интернет с хули, нападки и закани към Пеловска. Отрекоха се от нея. Тя дори се отказа да участва в шоуто на Цветков, избяга. Предлогът ѝ беше, че е забравила за часа и надали ще може да се яви навреме в студиото. За сметка на това един от организаторите за София – Янко Петров – позвъни и поиска свързване на живо. Милен Цветков му даде трибуна, за да изрази най-ясно и точно, че Пеловска не е зад протестите, а зад управляващите. Неща, които в случая се взаимоизключват.

Трети опит на АТАКА: Втори опит за овандаляване на протестите. С това ще се запознаете пълно от цитат на очевидец, името на когото ще „забравя“ да спомена, чувствайки като професионален и морален дълг да не застрашавам живота и здравето на този информатор(бил той и косвен, понеже разказът му е копиран от интернет, а не споделен лично):
„Протестът беше между 2 000 и 3 000 души. В един момент една група от 200-300 души се отцепи от шествието на “Атака” и се присъедини към протестиращите. Някъде от тях се появиха забулените и започнаха провокациите. По-мирните хора бързо се разотидоха, а група от протестиращите застана между гамените и полицаите, за да спре хулиганските изстъпления, така че го отнесоха от хвърляните камъни. А после го отнесоха и от полицията, която тръгна да бие и естествено те първи попаднаха под палките. Иначе по съседните улици и преки имаше допълнително над 1000 жандармеристи и полицаи, които за нула време можеха да арестуват вандалите още в началото на погромите, но не го направиха.
Не виня правителството, но си задавам въпроса кой има интерес да уплаши нормалните хора и да нажежи обстановката? Това е ГЕРБ, това са БСП и креатурите им, това са абсолютно всички политически сили, които не можаха да яхнат протестите. Интересът е общ, понеже са бесни от неглижирането им от народа и разбират, че още десетина дни такива протести ще докара подкрепата им на бъдещите избори само до циганските и турските гласове. Т.е. ще ги делегитимират в очите на Европа, а и на българското общество, където по медиите въобще не се говори за олигархията, която си играе на цветове по правилото “разделяй и владей”. Но същите медии няма как да си мълчат за протестите и за мнението на хората, иначе монополът в медиите също ще лъсне нагледно.“
(публикацията не е редактирана по никакъв начин и е предадена изцяло в оригиналния си вид)
Следствието: Протест, на който се видя кръв. Закономерна, но първолашка реакция на полицаите – побой над всички протестиращи без значение дали са провокирали, или не. Все още вярвам, че те са на наша страна и това, че не са задържали част от вандалите в последствие(ако въобще са могли), е, за да не се стига до допълнителни ексцесии.

Напълно ще разбера хората, които се отказват от протеста поради опасенията си от негово израждане в поле за изява на гамени. Всеки има право да се страхува за здравето си. Но аз лично съветвам да не спираме сега, когато можем да постигнем така желания лавинообразен ефект и да вдигнем целия народ против неправдите, които той търпеше стоически през време на „прехода“ или по-скоро на „апатията“. Надигнете глас! Сега вече зависи единствено и само от нас. Бъдете на протестите или поне на втория национален протест на 24 февруари. И ако видите някого да пали или обръща кош за боклук, да хвърля камък или бомбичка по полицията или по някоя сграда, потърсете му сметка, дори при възможността да се стигне до саморазправа. Улиците се очертават като нашия втори дом, особено сега, когато сме толкова често на тях, за да протестираме. Сградите не са виновни за нашето положение, виновни са хората, които си вършат далаверите в тях. Счупеният прозорец или разбитата фасада ще ги платим пак ние, данъкоплатците.  По този начин няма да разбиете главите националните предатели, а само ще придадете варварски облик на протестите. Не позволявайте на провокаторите да удрят или замерят полицаите. Те са наши сънародници и братя. Те също плащат високите сметки, техните деца също ходят на училище без пари за закуска, а бензин си наливат по колите само по празници. Те също са с нас и не искат повече мафиотските подлоги в Парламента да им се гаврят. Не позволявайте да ни разделят по този начин, не ги отхвърляйте. Протестът е толкова за тях, колкото е и за всички нас. Пак повтарям: хората, които наистина заслужават да бъдат набити са долните провокатори, които не са на протеста за нищо друго, освен за да избиват комплекси за малоценност и да насяват агресия. Е, щом искат да бъдат бити, нека бъдат бити. Това не е наш проблем, не е и нашият начин. Нека в България извършим първата в историята безкръвна революция.

Не се отказвайте сега, когато сме по-близо от всякога. Да, това, че партиите толкова яростно се опитват да ни извадят от пътя към целта не е за друго, а защото се страхуват. Страх ги е! Змията хапе най-жестоко, когато бъде наранена. А на тази змия главата ѝ виси наполовина. Разразилата се бурно политическа пролет, време на задкулисни игрици и дребно политиканство, най-ясно го доказва. Да затворим тази мрачна страница! Днес ние всички – единни, солидарни един към друг – можем да напишем историята, както са го правили многократно предците ни. Да не предаваме завета и делото на Апостола. Всеки един от нас е по-длъжен сега от всякога да излезе и да покаже, че вече няма да търпи. Сега не протестираме за тока. Не протестираме против управляващата партия. Не протестираме и против опозицията. Протестираме, защото ни писна да търпим. Протестираме, защото сме хора и искаме да се отнасят с нас като с такива. Протестираме, защото не искаме шепа „симпатяги“ да движат държавата ни към гибел. Протестираме, защото България е наша и дойде моментът да СИ я поискаме!