Назми Мюмюн

Назми Мюмюн- член на Националния съвет на БСП и ръководител на група на Националния съвет за работа с изселническите организации и Народно –републиканската партия (СНР) в Република Турция.

Назми Мюмюн- роден в с. Млечино, общ. Ардино, обл. Кърджали

Завършил филиала на Пловдивски университет в Кърджали – начален и след това за прогимназиален учител по история и география.

Завършва АОНСУ – управление на стопанските дейности- селско стопанство.

Преквалификация Софийски унивверситет- педагогика и психология през 1990г.

Целият му трудов път- работа с хората и за хората. Общински съветник три мандата, и е заместник, председател на областния съвет на БСП Кърджали.

Занимава се и с търговия.

1.Господин Мюмюн, как ще коментирате протестите на хората в цялата страна заради високите сметки на ток?

Какво да кажа друго, освен, че на хората, на нашите съотечественици, им е дошло до гуша. Честните, отрудените, дали своят дан от живота си, чрез труда си за напредъка на нашето Отечество съграждани плащат фактури, на които истинското съдържание по пера е съмнително престъпно. Това натоварва тежко портфейла на всеки един български гражданин. Не стига, че се живее и работи при тежка икономическа и финансова криза, при „рекордно” ниски работни заплати, с нисък стандарт на живот, при разширяваща се безработица и принудителна „икономическа екскурзия” в Европа и други държави, ами на всичко от горе плащаме огромни сметки за да пълним гушите на австрийски, чешки и други капиталисти. Това се прави целенасочено - правителството на ГЕРБ създаде всички условия монополистите от енергийния бранш да си развяват байрака както си искат.

На проведения 48- ми конгрес на партията ние делегатите, осъдихме тази политика на правителството на Бойко Борисов и се обявихме за сто процентова подкрепа на протестиращите наши съграждани и одържавяване на енерго-разпределителните предприятия.

Без съмнение, ще следваме този политически курс, след изборите през юли 2013г., като управляваща партия.

2.Какво говорят тези протести за управлението на България?

Ще ви приведа следното:

Бойко Борисов, министър – председател на България:

* АЕЦ „Белене” може да се превърне в един от най –значимите и големи проекти както на Балканите, така и в Европа”.

май 2010г.

* Строителството на АЕЦ „Белене” е изключително важно за България. октомври 2010г.

* Ще строим АЕЦ „Белене”, как няма да не го строим.

март 2011г.

* АЕЦ „Белене” няма да се строи....... В Белене има един гъол, една дупка. март 2012г.

* Ние и правителството сме „За” референдум.

август 2012г.

* Това е един действително безсмислен референдум.

октомври 2012г.

* „Аз мразя такива хора, които днес говорят едно, а утре- друго”.

ноември 2011г.

Какво да очаква народа, от очевадната непоследователност на премиера на нашата държава? Следва отговорното национално решение- отдавна е дошло началото на края на „героят –спасител”. На българския гражданин му писна от „Калинки”, „Румянки”, „Физкултурници” и т.н. Затова хората с основание протестират, защото вече на гол гръб самар с такъв товар не желаят да носят. Наситиха се сутрин да се събуждат с една песен, вечер с друга, която нищо общо няма със сутрешния и обедния солфеж. Хората искат компетентно управление, а не управление на патриотари, противопоставящи различни общности и слоеве едни срещу други в полза на клики и национално безотговорни „държавници”.

Ние, политическа партия БСП, отново сме призвани от българския избирател, да се явим на изпит по грижа към социалните, икономическите, финансовите, здравните, образователните проблеми, въпросите на инфраструктурата, пенсионната възраст,размера на пенсиите и учителските заплати, безработицата, разкриване на 250 000 нови работни места. Аз съм убеден, че през юли 2013г. ще положим този изпит и хората ще отдъхнат от това зло - вредното управление на ГЕРБ.

1. Атентатът срещу Ахмед Доган вероятно ще е едно от събитията на тази година- промени ли то по някакъв начин разбирането за политика в България?

Мисля, че няма разумен човек в България и извън нашата страна, който да не осъжда този акт. Опитът за политическо убийство на една от най –значимите личности в България през 23 годишният демократичен път е срамен и обиден акт за нацията ни. Къде бяха хората на изпълнителната власт в района на НДК и самата зала? Къде беше държавата в лицето на структурите, които отговарят за сигурност обществената? Дано да ни е за урок и си вземем поука.

Много ми е болно да споделя, но се видя, че мутризацията до такава степен е обхванала нашето общество, че вече използва похватите си, за да чертае пътят на нацията.

Вярно, народът ги избра, още по вярно е че това стана чрез протестен вот . Искам да вярвам, че през юли 2013 г. същият този наш народ ще подходи към избора си разумно, рационално, ще предпочете тези, които са с държавническо мислене, с мисълта за връщане на отговорностите на държавата към живота на хората.

1. Как се отрази този атентат върху хората в Кърджали?

Гражданското общество издържа отлично на тази провокация, както е издържало и на други – смяната на имената през 1984-89г., „Голямата

2

екскурзия”, тежкия преход от социализъм към див и варварски капитализъм, обидното разиграване с плащанията за тютюна, на работниците от ОЦК, животновъдството, сега с принудителното търсене на хляб в чужбина на млади хора. Към всичко това беше добавено и зверско посягане върху живота на един политически лидер. Много им дойде. Огромното мнозинство от турското и мюсюлманско население вярва и сега на почетния председател на ДПС и че акта на покушение е дело на организация от подземният свят. За България е добре, че извършителят на атентата е с турско име. В противен случай можеше да се стигне до тежко етническо напрежение. Всичко станало, в крайна сметка е в полза на ДПС.

1. Бяхте делегат на 48-ми конгрес на БСП, какво ново от него, доволен ли сте от политическата рамка, която се прие от заседанието на конгреса?

Смятам, че партията ни е готова за предстоящите поредни битки. Политическата рамка за участие на БСП в парламентарните избори през 2013г. отговаря на поканите на обществото за отговор на редица въпроси в нашето ежедневие. Убеден съм, че конгреса ще изиграе историческа роля с взетите решения като посока – реиндустриализация на страната, даване живот на кооперациите и:

Първо и най- важното - нацията ни се топи . Не малка част от българските граждани живеят в бедност, с кредити, на ръба на физическото оцеляване, вижте протестиращите в София, Варна, Пловдив, Кърджали и в много други градове. Има вече и пролята кръв.

Второ - ширеща се престъпност, несигурност и гаранция за живот на хората.

Трето - сивата икономика е в цъфтящи размери.

Четвърто - корупцията всеки ден разяжда обществото ни.

Ние искаме кредит на доверие, разчитаме на всички, които искат радикална промяна и участие в ново, насочено към обикновеният човек управление. Още веднъж декларираме, че ние сме за радикална лява политика. Жизнено важно е да се смени това арогантно управление, хората да си върнат държавата, България да намери изход от кризата.

1. Какво е вашето впечатление – има ли БСП политика за малцинствата в България?

Нека да не звучи като оплакване, но искам да споделя, че в такъв специфичен район като Кърджали, малцинствата трудно приемаха човек от тях да бъде в друга политическа сила, освен ДПС. Аз останах верен на социалистическата идея и това ми струваше много нелеки моменти. Най-много, обаче, ме болеше, че отново ще бъда сред определена, ретроградна част в нашите, социалистически редици. През годините се наблюдаваше дистанциране от моята особа, получавах незаслужени лоши оценки. Чух много тежки думи. Не им се сърдя. Простил съм. Такава е ценностната им система. И в същото време, в моята, социалистическа партия, имаше и много хора, които седяха до мен и не ме предадоха, когато ми беше най-тежко. По дълъг път се върви с приятел. Скоро погребахме дългогодишен

3

наш партиен секретар. В партията споделих: учудваше ме, лека му пръст, как беше се предпазил от заразата на антитурското мислене, от крайният национализъм, който, за съжаление все още се среща сред нас. Той беше истински социалист, хуманист, интернационалист. С такива другари, дори бих тръгнал и в най-тежката битка. Сега от единичното към общото. Моята партия не направи поразии през периода на демократичното развитие на държавата ни, свързани с тънките струни на малцинствените групи. Веднага искам да добавя, че като наследници на БКП- недостатъчно се издължихме на хората с леви убеждения, на гражданите на България - етнически турци и мюслюмани, по отношение на равноправиие, равнопоставеност, на изпълнение Рамковата конвенция за националните малцинства, на изискванията на ОССЕ. Анахронизъм беше подкрепата на въвеждането на принципа на уседналост, недостатъчната подкрепа на Декларацията на народното събрание за т. нар. „Възродителен процес” , недостатъчно избистреното становище за влизането в задължителната учебна програма на изучаването на майчиния турски език. До днес, не намираме решение във вестник „Дума” да има каренце на турски език за култура, изкуство, литература, спорт. Все още, партията ни не е станала притегателен център за привличане, развитие, издигане, оказване на доверие на представители на малцинствата. На „Позитано” 20 няма нито един представител, няма и в парламентарната група, няма областен председател на БСП в районите със смесено население и т.н. На запад знаем, че левите, социалистическите, социал-демократическите партии защитават интересите на етническите и религиозни малцинствени общности. Ние тази територия, като че ли подарихме „под масата” на либералната формация - ДПС, а човешкият материал е наш - ляв,социално мислещ и със социално поведение. С други думи, партията ни няма конкретна програма, стратегия за работа с българските граждани от турски произход, мюсюманската общност и други части от българското общество. Това може да изиграе в определен момент, недай си Боже, неприятна шега за държавата ни, за целия народ.

Да вземем исторически пример от САЩ. През 70 - те години на миналият век Джими Картър печели изборите със слагане край на апартейда. Чернокожото население го избира за президент на световната сила, затова, че дава гаранции за спазването на техните естествени човешки права и свободи. Днес същото население излъчи из между тях президент на САЩ Барак Хюсеин Обама – представител на лявата демократическа партия. Двеста милиона Бразилия се управлява от българската лява Дилма Русеф. Лидера на партията на основоположника на светска република Турция Мустафа Кемал Ататюрк е етнически кюрд. Седемдесет и пет милионна модерна Турция в немалката си част и почти червена Тракия с над деведесет и пет процента етнически турци избира

4

същия Кемал Кълъчдароглу и социал- демократическата партия (СНР). Къде сме ние като лява партия и държава? Ще има ли, подготвили ли сме водач на листа с турско име, циганин, арменец, евреин?

По традиция имаме квота за жени, за младежи, за ветерани, какво пречи на определен етап да има и по етнос и религия. Защо да не търсим баланса в представянето на всички етноси в България, представители на които членуват или симпатизират на БСП? Като цяло - обществото ни има нужда да се изрежи гангрената на антитурското говорене и мислене. Българските турци трябва да бъдат приемани като част от българския народ. Защото те са точно това.

Единствено нашата партия има сила, мъжество за това. Временно може да загуби битка, но в интерес на бъдещето, на поникването отново на семената на социалистическите идеи сред тази част от обществото ни, чрез даване отпор на шовинизма и национализма, ние ще спечелим много. Малцинствата у нас поставят на пиедестал заветите на апостола на свободата Васил Левски за това, че няма да се прави разлика между хората в освободената държава, стига те да спазват законите и желаят те да се прочетат много пъти и да се претворят в дела.Така ще върнем вярата на тези хора в БСП. Не е шега работа. Близо милион етнически турци живеят в Родината си България. Над 300 000 избиратели, български граждани с двойно гражданство и около 150 000, само български граждани със статут на временно пребиваване, живеят в Република Турция. Видно е за какъв огромен потенциал става дума. Мнозинството от тези хора са с ляво мислене. Със сериозна програма и агитационно- разяснителна работа там на място, те могат постепенно да бъдат наши естествени съюзници и партнъори.

1. Как трябва да се промени левицата, за да бъде адекватна алтернатива на ДПС сред българските турци?

И след Ахмед Доган, с Лютви Местан, ДПС в очите, мисленето, сърцата на етническите турци в България, продължава да бъде естествена, закономерна необходимост за защита на техните естествени човешки права и свободи. Не за това, че политическото ръководство на ДПС успява да решава проблемите им. Те все още се страхуват да не се повтори миналото от 1984-89г. Много малко са пртийните ни водачи от първият ред, които се наемат да посещават селата и махалите, където живеят тези хора, да се ръкуват с тях, да ги изслушат, да дадат гаранции за етно – религиозната, културна и езикова равнопоставеност. Да им вдъхнат доверие и кураж. Да поемат сериозни ангажименти. Техните деца да учат във висши полицейски, военни учебни заведения - да стават офицери, генерали, пилоти, доценти, професори.

БСП има исторически опит, трябва добра воля, освобождаване от съзнателно и несъзнателно натрупаните стереотипи от миналото и вярвам, че бъдещето на партията ни в районите със смесено етническо население е

добро. И бъдещето на турците и мюсюлманите в България е в БСП, защото те са бедни, малоимотни (в голямата си част), по социална природа са леви. Бъдещето на България принадлежи на лявото мислене.

6