Високите сметки за ток бяха капката, която преля чашата на народното търпение. Избухналите протести обаче не бяха просто срещу непосилните суми, нито пък се ограничиха единствено срещу монополистите.

Просто на хората вече им писна от 23-годишното ограбване, което доведе дотам, че човекът се оказа притиснат в ъгъла.

Мафията прекали в алчността си. Не може да искат да платиш за ток повече, отколкото получаваш. Това е геноцид срещу цял народ.

Разбира се, веднага потекоха лавини от обяснения. Но хората вече не искат обяснения, защото опитът им показва или че ги лъжат, или че пък обясняващите са водени от нечистоплътни намерения.

Факт е, че ЕРП-тата бяха продадени не от ГЕРБ, а от НДСВ през 2004 година. Факт е, енергодружествата се превърнаха в кърлеж, който изсмуква доходите на българина. Но в интерес на истината, вината не е в тях. Вината е в държавата или по-конкретно на овластените конкретни личности, както и на партията, която е на власт. Защото цените се определят от държавата. И цената, на която ЕРП-тата купуват тока, и цената на която я продават.

Едно от дружествата обяви, че печалбата им била „само 9 процента”. Цифрата изглежда малка, но ако си дадем сметка от колко десетки милиона е този процент, става ясно, че говорим за огромни суми. И това е само печалбата. А раздутите разходи, на чиято основа се изчислява крайната цена? Така скритата печалба на тези дружества сигурно е чудовищна.

Но всичко това е отговорност на държавата, не на ЕРП-тата. Те прибират това, което им се дава. Всяко търговско дружество се стреми към печалба и това е естествено, няма какво да се лъжем. Но точно държавата е тази, която определя правилата на бизнеса и нормите на печалбата при естествените монополисти като Енерго, ВиК и други.

Преди няколко години, по царско време, ДКЕВР глоби едно от електроразпределителните дружества със 7000 лева. В същото време бе обявено, че Европейската комисия налага глоба (за тайно договаряне на цените на асансьорите) за няколко големи европейски компании, сред които и „Тисен Круп“. Глобата беше над един милиард евро.

Ето, това е антимонополно законодателство. Защо тогава се чудим, че EVN си позволява в България неща, заради които в Австрия ще ги изправят пред съда? Защото така са намерили. И това вероятно не е безвъзмездно, тоест някой прибира рушвети за тази необуздана свобода.

Вярно е, че НДСВ продаде ЕРП-тата. Но БСП удобно остави нещата така. (Преди часове във Фейсбук изтече декларацията за конфликт на интереси на Антон Кутев от БСП, от която става ясно, че е член на Надзорния съвет на ЧЕЗ. Колко са още набъркани в схемата, е загадка.) ГЕРБ, който дойде на власт точно с обещанието че ще сложи край на тези безобразия, след втората си година също влезе в схемата. Не само че не прекрати безконтролното ограбване, но дори участва в него.

Затова хората са объркани. Да махнем Бойко Борисов, но Доган и Станишев ли да дойдат пак?

Днес ни убиват сметките за ток, но утре? Утре сметката за вода, вдругиден сумата за телефон, следваща седмица пък нещо друго.

За 23 години бъркотията в страната стана толкова пълна, че държавната машина вече блокира. Всичко ни е объркано, като се почне от монополите, мине се през съдебната система, здравеопазване, образование, кражбите при обществените поръчки, местни феодали, които източват общините и преяждат с далавери, та се стигне до дупките по пътищата.

И понеже ножът е опрял до кокала, вече искаме нова България, с нови правила и закони. И нищо по-малко.

Преди години посрещнахме царя с големи надежди да превърне страната в нормална европейска държава. Той предпочете да си вземе горите и имотите (и забърка батака с ЕРП-тата).

Подобни надежди възлагахме и на Бойко Борисов. ГЕРБ имаше на разположение повече от 3 години. Но след няколко порива в началото на мандата и те се примириха със статуквото и се понесоха по течението.

А тази национална агония просто не може да продължава повече. Българите се топят, неграмотността, корупцията и агресията придобиват чудовищни размери.

Оставката на Дянков не променя нещата. Няма да ги промени и оставката на целия кабинет. Надежда за някаква промяна има само в коренно, дълбоко преустройство на държавата: Следващите избори да не са за обикновено, а за Велико народно събрание, нова конституция, нови правила. Народен съд за виновниците за националната катастрофа. Искаме най-после да ги видим не в парламента, а на подсъдимата скамейка. Ревизия на криминалната приватизация, и провеждане на нова, но под засилен контрол, включително от ЕС.

И това може да стане само по натиск от улицата. А вече се опитват да яхнат народното недоволство, в полза на различни интереси. Тук хората трябва да проявят зрелост, защото не винаги този, който крещи най-силно, казва истината.

Това, разбира се, звучи повече като мечта. Само да си припомним, че преди дни при общественото обсъждане на 50-милионния бюджет на община Хасково в залата присъстваха само няколко пенсионерки. А както казва Хегел, историята учи, че никой не се учи от историята.

Във всеки случай сегашният момент е повратен. И сякаш този път наистина от нас зависи накъде ще поеме България.

Тодор Кръшков